politics-and-ethnology

Модул политология Политика и етнология

СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ “СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ”
ИСТОРИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ
Катедра “История на Византия и балканските народи”

ПРОГРАМА
по
Политика и етнология

ОКС: бакалавър
Специалност: “Минало и съвремие на Югоизточна Европа”
Форма на обучение: редовна
Хорариум: 30 ч. л. 2+0
кредити: 4,5
Вид дисциплина: задължителна
Лектор: доц. д-р Веселин Тепавичаров

Анотация

Лекционният курс третира проблемите на авторитета, лидерството, властта, управлението и властовата култура в традиционните и модерните общества от гледната точка на политическата антропология и потестарно-политическата етнология. Ще се обърне внимание на възникването на „науката за политиката” и първите интерпретации на тази проблематика в етнологичната/антропологичната литература, т.е. на път към създаването на субдисциплината политическа етнология/антропология. По-накратко ще се отдели и време за развитието на тази наука до началото на ХХІ век, в това число и за водещите научни школи по политическа етнология/антропология. Лекционният курс ще бъде съобразен със спецификата на специалността, в която ще се чете.
Курсът има за цел да запознае студентите от специалност „Минало и съвремие на Югоизточна Европа” с основните понятия, проблеми и постижения на потестарно-потитическата етнология, в това число и с изследователския инструментариум на тази наука.Това ще им помогне да са запознати с основните методологическо-изследователски похвати при едни бъдещи изследвания на обществата от Югоизточна Европа,по-конкретно на тяхната властова култура.

Теми

І. ЦЕЛ И ЗАДАЧИ НА КУРСА. ПРЕДМЕТ И НАУЧНО ПОЛЕ НА ПОЛИТИЧЕСКАТА ЕТНОЛОГИЯ/АНТРОПОЛОГИЯ

II. ЗАРАЖДАНЕ НА ПОЛИТИЧЕСКАТА АНТРОПОЛОГИЯ И
ПОТЕСТАРНО-ПОЛИТИЧЕСКАТА ЕТНОЛОГИЯ.

  • 1. Прилики и различия между политическата антропология и потестарно-политическата етнология. Понятията „политическо” и „потестарно” в етнологическата/антропологическата наука.
  • 2. Интересът към „политиката” в древна Гърция в писмовното наследство на Аристотел и Платон. „Науката за политиката” в етнологията от втората по-ловина на ХІХ век: „Първобитното общество” на Луис-Хенри Морган; „Древното право” на Хенри Съмнър Мейн; „Призрачен танц” на Джеймс Муни и творчеството на Уйлям Маклеод и Рой Бъртън.
  • 3. Приносът на британските антрополози Едуард Еванс-Причард и Мейер Фортис за създаването на предмета и научното поле на потестарно –политическата етнология и политическата антропология. Произведението „Нуерите” на Ед.Еванс-Причард и съвместният труда но двамата учени под надслов „Африкански политически системи”.

ІІІ. РАЗВИТИЕ НА ПОЛИЧЕСКАТА АНТРОПОЛОГИЯ И ПОТЕСТАРНО -ПОЛИТИЧЕСКАТА ЕТНОЛОГИЯ СЛЕД ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА

  • 1. Политическата антропология в САЩ. Терминологичната школа на Дейвид Истън.Марксическото направление в американската политическа антропология – постиженията на Томас Ърл и Макс Фрид. Социологическото направление и научноизследователските постижения на Гейбриъл Алмънд, Сидни Верба и Толкът Парсънз. Неоеволюционизмът на Лео Ферон и Ричард Адамс. Съвременно състояние и перспективи пред политическата антропология в САЩ.
  • 2. Политическата антропология в Англия. „Типологичната школа” на Абрахам Саутхол и „Процесуалният” изследователски метод на Мариан Смит. „Динамичната” школа в Манчестър и нейните научни постижения: Макс Глюкман,Едмънд Лийч и Макс Вебер. Основни проблеми в британската политическа антропология в началото на ХХІ век.
  • 3. Политическата етнология във Франция. Влиянието на социологическият изследователски метод на Емил Дюркейм и на структурализма на Клод Леви-Строс върху френската политическа етнология след Втората световна война. „Социологизмът” на Морис Дюверже и Мартин Блез. „Структурализмът” на Жак Дюпаке и Жан Пуйон.
  • 4. Политическата етнология в Германия и Русия. Теорията за „културните кръгове” на Лео Фробениус като теоретична основа в германската политическа етнология – Александър Клюге. Руският праволинеен еволюционизъм в съвременността – Лео Кубел и Наталия Качакова.
  • 5. Интересът на водещите политикоантропологични школи към Югоизточна Европа. Изследванията на Франсоа Госийо, Клаус Рот и Джералд Крийд. Политиката на Балканите в представите на западните учени.

ІV. ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ В ПОТЕСТАРНО-ПОЛИТИЧЕСКАТА ЕТНОЛОГИЯ

  • 1. Харизма, авторитет, власт, управление.
  • 2. Типология на властта и лидерството
  • 3. Потестарна и политическа система
  • 4. Традиционна /престижна/ икономика и икономиката на модерността в политическата антропология
  • 5. Дискусията в политическата антропология за същността и генезиса на държавата:

1. тълкуванието на марксистите
2. постановката на неоеволюционистите –Лео Ферон
3. антимарксисткото становище за държавата като инструмент на сигурността
4. „Родовата теория” на Жорж Баландие
5. „Процесуалната теория” на Мариан Смит

  • 6. Понятията „политическа култура” и „политически ориентации” в научното творчество на Сидни Верба и Гейбриъл Алмънд. Политическа субгрупа.Типове политическа култура.
  • 7. „Политически ритуал”- М.Глюкман и Виктор Търнър. Религия и политика.
  • 8. Политически процес и политически обичай /по М.Фрид/
  • 9. Демокрация и полиархия.
  • 10. Политическа диктатура: същност и видове.
  • 11. Еволюция и политика /по А.Тойнби и Т.Парсънз/.

V. ЕТНОЛОГИЧНИ ПРОЕКЦИИ ВЪРХУ ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПРОЦЕСИ И ПОЛИТИЧЕСКАТА КУЛТУРА НА ЕТНИЧЕСКИТЕ И КОНФЕСИОНАЛНИ ОБЩНОСТИ В ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА

  • 1. Радикалният национализъм в сръбската и хърватската политическа култура
  • 2. ”Националното възраждане” на албанците в Косово и Република Македония
  • 3. ”Православният европеизъм” на гърците
  • 4. ”Фобството” и „филството” като функция на дихотомията „Изток”- „Запад” в българската политическа култура.
  • 5. ”Европеизмът” и „Балканизмът” в политическата култура на румънците
  • 6. Политика, малцинства и етнология в Югоизточна Европа

Литература

  • 1. Морган,Луис-Х.,Първобитното общество,С.,1946.
  • 2. Еванс-Причард,Ед.,Нуэры,Москва,1982.
  • 3. Аникевич,А.,Политическая власть/Вопросы методологии исследования/, Красноярск,1986.
  • 4. Куббель,Л.,Очерки потестарно-политической этнографии,Москва,1988.
  • 5. Вебер,М.,Социология на господството, С.,1992.
  • 6. В:Этнические аспекты власти,С.Петербург,1995.
  • 7. В:Ранные формы политической организации,Москва,1995.
  • 8. В:Символы и атрибуты власти,С.Петербург,1996.
  • 9. Верба,С.,Г.Алмънд,Гражданската култура,С.,1998.
  • 10. Дюверже,М.,Социология на политиката,С.,1999.
  • 11. Тодорова,М.,Балкани и балканизъм,С.,1999.
  • 12. Баландие,Ж.,Политическа антропология,Враца,2000.
  • 13. Тепавичаров,В.,Потестарната култура в родово-племенните общества, С.,2000.
  • 14. Георгиев,Пл.,Българската политическа култура,С.,2000.
  • 15. Фотев,Г.,Граници на политиката,С.,2001.
  • 16. Госийо,Жан-Фр.,Власт и етнос на Балканите,С.,2004.
  • 17. Парсънз,Т.,Еволюцията на обществата,С.,2005.
  • 18. Джордано,Кр.,Власта, недоверие и наследство /Скептична антропология/,С., 2006.
  • 19. Freid,M.,The Evolution of Political Society.An Essai in Political Anthropology, New York,1967.
  • 20. Fridrich,C.,Tradition and Authoriti,London,1972.
  • 21. Wrong,D.,Power [its forms, bases and uses],Oxford,1988.

доц. д-р Наум Кайчев

Ръководител на Катедра „История на Византия и балканските народи” Нова балканска история

чл. кор. проф. дин Иван Илчев

Съвременна балканска история

проф. дин Христо Матанов

Средновековна балканска история / История на Византия

доц. дин Иван Първев

Нова балканска история

гл. ас. д-р Мария Баръмова

Нова балканска история

гл. ас. д-р Теодор Димитров

История на Византия

гл. ас. д-р Христо Беров

Нова и съвременна балканска история

Ас. Васко Арнаудов

История на Византия

Ас. Йоанна Бенчева

Средновековна балканска история