module-history-new-south-europe-history

Модул история Нова история на Югоизточна Европа

СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ ““СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ”“
ИСТОРИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ
Катедра „“История на Византия и балканските народи“”

ПРОГРАМА
по
Нова история на Югоизточна Европа

ОКС: бакалавър
Специалност: “Минало и съвремие на Югоизточна Европа”
Форма на обучение: редовна
Хорариум: 90 часа; 2+1; 2+1 кредити: 4 + 4,5
Вид дисциплина: задължителна
Лектор: доц. д-р Иван Първев

Анотация

Задачата на четенето е да бъдат запознати студентите с Новата история на Югоизточна Европа, с регионалните особености в миналото на тази част от Стария континент, както и с елементите на “общата европейска история”, които могат да се открият на Полуострова. Лекционият курс ще позволи на студентите да се запознаят както с “имперското минало” на Югоизточна Европа, така и с епохата на националните държави, със свързаното с тези два елемента външносилово въздействие, но и с модернизационния тласък върху икономиката и социалното устройство на Югоизтока.

Теми

I. Част: Югоизточна Европа през ХV­ХVIII в.

  • 1. Извори и историография за историята на Югоизточна Европа. Понятиен апарат.
    Европейски архиви и архивохранилища. Състояние на изследванията по Нова югоизточноевропейска история. Научни центрове в Европа. Проучвателни перспективи в началото на ХХI в. Терминът “Югоизточна Европа” и неговото възникване.
    (2 часа)
  • 2. Османски държавни институции и османското общество в Югоизточна Европа (ХV­ХVII в.)
    Структурна характеристика на османското общество в периода на имперското могъщество ­ султанска институция, османска управляваща прослойка (основни категории), рая (разделения по професия, религия и местожителство). Административно деление. Селско население ­ категории. Градове ­ етнически облик, социална структура, стопански живот, органи и учреждения на османската власт.
    (2 часа)
  • 3. Османската държава през ХV­ХVI в.
    Османската държава при Мурад II, Мехмед II и Баязид II. Апогеят през ХVI в. ­ Селим I и Сюлейман I. Вътрешна политика. Роля на Цариградската патриаршия. Съпротива на християнските народи срещу османското господство: форми и развитие.
    (3 часа)
  • 4. Промени в османското общество (краят на ХVI­ХVIII в.)
    Икономическо развитие и проблеми. Причини за изменението в тимарската система. Поява на чифлици. Промени в състава и поведението на османските управляващи слоеве. Новото място на раята в обществото. Влияние на европейската стопанска конюнктура.
    (2 часа)
  • 5. Преценка на османската власт в Югоизточна Европа, ХV-ХVIII в.
    Историзмът като подход за разбиране на феномените от миналото. “Исторически” и “цивилизационни” критерии. “Османското общество” като алтернативен модел на “европейското развитие”. Поглед в миналото и оценка на развитието на Югоизточна Европа в епохата на Новото време.
    (4 часа)
  • 6. Европейско­османски политически отношения (ХV­ХVII в.)
    Европа и османската опасност. Падането на Константинопол. Войните на християнските държави срещу османците след 1389 г. до края на ХV в. Хабсбургско­османските конфликти през ХVI­ХVII в. „Свещените коалиции“. Ролята на Римската курия. Империята на султаните и равновесието на силите в Европа. Мирът от Сремски Карловци ­ краят на ислямското надмощие и начало на деосманизацията на Югоизточна Европа.
    (4 часа)
  • 7. Османската империя през ХVIII в. Възникване на Източния въпрос.
    Вътрешно развитие на османската държава. Децентрализация на империята и политически сепаратизъм. Войни с Хабсбургската монархия и Венеция. Руско­османските конфликти през ХVIII в. и отражението им в Югоизточна Европа. Възникване на Източния въпрос ­ определение, граници, етапи.
    (4 часа)
  • 8. Основна характеристика на европейско-османските политически отношения, 1300-1856 г.
    Периодизация на европейско-османската интерсистемност. Формативен, класически, трансформационен и интегративен етап. Особености на европейско-османските политически отношения. Идеологията на сблъсъка през ХV-ХVII в. Рационализацията на двустранните отношения през ХVIII-ХIХ в.
    (4 часа)
  • 9. Хабсбургската и венецианската власт в земите на Европейския Югоизток (ХVI­ХVIII в.)
    Полуостровните владения на Хабсбургите. Военната граница до ХVIII в. Трансилвания. Хабсбургският „вариант“ за Балканите. Венецаинската власт в Пелопонес, Крит, Кипър, Йонийските острови. Католицизъм и православие в Югоизточна Европа.
    (3 часа)
  • 10. Християнската и османската култура в Югоизточна Европа (ХV­ХVIII в.)
    Развитие на гръцката култура ­ Цариград. Континентална Гърция, ролята на гръцкото разселване („диаспората“) в Европа. Културата на южните славяни и нейните основни центрове. Дубровник. Значение на църквите и манастирите. Книгопечатане. Училища. Османската култура ­ характер и значение. Архитектура.
    (2 часа)

II. Част: Възникване на новата държавност в Югоизточна Европа
и движения за национално освобождение.

  • 11. От аграрно към индустриално общество ­ опити за модернизация в Югоизточна Европа.
    Развитие на търговската дейност. Балкански търговски колонии на континента. Елементи на капитализъм в промишлеността и селското стопанство. Формиране на националните буржоазии.
    (2 часа)
  • 12. Същност на Балканското възраждане.
    Определение и граници. Общи черти и специфика на възрожденските процеси при отделните балкански народи. Европейски влияния. Балканското Просвещение и неговите основни фигури. Поява на новите балкански нации. Създаване на революционно­демократична идеология в Югоизточна Европа. Представители.
    (2 часа)
  • 13. Сръбските въстания в началото на ХIХ в.
    Предпоставки за движението. Първо сръбско въстание. Великите сили, руско­османската война 1806­1812 г. и сръбското национално движение. Второ сръбско въстание. Автономията на Сърбия и руската дипломация.
    (3 часа)
  • 14. Гръцката война за независимост.
    Структура на гръцкото общество в навечерието на въстанието. „Филики Етерия“ и програмата й за общобалканска борба. Избухване и ход на въстанието в Дунавските княжества, континентална Гърция и по островите. Великите сили и гръцкият въпрос. Руско­турската война от 1828­29 г. Утвърждаване на независима Гърция. Балканските християни и борбата на гърците.
    (3 часа)
  • 15. Създаване и развитие на сръбското княжество до 1878 г.
    Сърбия до Кримската война ­ икономика, вътрешна политика и външна ориентация. Управление на „уставобранителите“. Особености на сръбския национализъм ­ „Начертанието“ на Гарашанин. Политическо развитие на княжеството след 1856. Сърбия и първият балкански съюз. Външна политика.
    (3 часа)
  • 16. Създаване и развитие на новогръцката държава до 1878 г.
    Управление на Отон I. Борба за конституция и основният закон от 1843 г. Великата идея на гърците („Мегали идея“). Гърция по време на Кримската война. Превратът от 1862 г. и управление на Георг I. Вътрешна и външна политика. Критското въстание от 1866­68 г. и неговото отражение. Гърция и балканският съюз.
    (3 часа)
  • 17. Дунавските княжества през ХIХ в.
    Криза на фанариотския режим. Въстанието от 1821 г. Политически и административни реформи след руско­турската война от 1828­29 г. Органически статут. Революциите във Влахия и Молдавия през 1848 г. Дунавските княжества в Кримската война. Създаване на обединената държава Румъния. Управление на княз Карол I.
    (2 часа)
  • 18. Хабсбургската монархия и Югоизточна Европа през ХIХ в.
    Стопанско и политическо развитие на хабсбургските земи в Югоизточна Европа. Илиризъм. Южните славяни и революциите от 1848­49 г. Политически течения и развитие на идеята за национална обособеност. Югоизточна Европа в хабсбургската външна политика през ХIХ в. Съперничеството с Русия.
    (4 часа)
  • 19. Османската империя (началото на ХIХ в. до 1878 г.)
    Европеизация и реформи в Османската империя ­ Селим III, Махмуд II. Танзимат. Влияние на реформите върху подчинените християнски народи. Османската империя в Кримската война. Идеологията на „новите османи“ и борбата за парламентарен ред в Османската империя. Конституцията от 1876 г.
    (3 часа)
  • 20. Великите сили и Югоизточна Европа през ХIХ в.
    Източният въпрос в системата на Свещения съюз. Турско­египетският конфликт. Източната криза в средата на ХIХ в. Кримската война. Югоизточна Европа през 60­те и 70­те години на ХIХ в. и дипломацията на Великите сили. Източната криза от 1875­78 г. Берлински конгрес. Ролята на Русия за модернизацията на Югоизточна Европа.
    (5 часа)

Литература

  1. Алдерсън, А. Д. Османската династия. София 2002
  2. Арш‚ Г. Д.‚ И. Г. Сенкевич‚ М. Смирнова. Краткая история Албании. Москва 1964
  3. Восточный вопрос во внешней политике России‚ конец ХVIII – нач. ХХ в.
    Москва 1978
  4. Генов‚ Г. П. Източният въпрос. Политическа и дипломатическа история.
    т.1-2. София 1925-1926
  5. Грънчаров, Ст. Балканският свят. Идеи за държавност, национализми и развития от началото на ХIХ век до края на Първата световна война. София 2001
  6. Данова‚ Н. Националният въпрос в гръцките политически програми през
    ХIХ в. София 1980
  7. Димитров‚ Стр.‚ Кр. Манчев. История на балканските народи ХV-ХIХ в./1/ София 1971; /2/ 1999
  8. Еремеев, Д., М. Мейер. История на Турция в средните векове и ново време.
    София 1998
  9. Илчев‚ И. Родината ми – права или не! Външнополитическата пропаганда на балканските страни (1821-1923). София 1996
  10. Имбър, К. Османската империя 1300-1481. София 2000
  11. Иналджък, Х. Османската империя. Класическият период 1300-1600. София 2002
  12. История на Османската империя. Под редакцията на Робер Мантран. София 1999
  13. Йелавич, Б. История на Балканите. ХVІІІ-ХІХ век. София 2003
  14. Лалков‚ М. Балканското национално-освободително движение през ХIХ в.
    София 1982
  15. Люис, Б. Възникване на съвременна Турция. Пловдив 2003
  16. Манчев, Кр. История на Сърбия. София 1999
  17. Матанов‚ Хр.‚ Р. Михнева. От Галиполи до Лепанто. Балканите‚ Европа и османското нашествие‚ 1354-1571 г./1/ София 1988‚ /2/1998
  18. Новичев‚ А. Д. История Турции. т. 1-4. Ленинград-Москва 1963-1978
  19. Петросян‚ Ю. Младотурецкое движение. Москва 1971
  20. Петросян, Ю. Османская империя. Могущество и гибель. Исторические очерки.
    /1/Москва 1990, /2/ 2003
  21. Първев, И. Балканите между две империи. Хабсбургската монархия и Османската държава (1683-1739). София 1997
  22. Ракова-Маринкьова, С., А. Желязкова, М. Йовевска. Босна и Херцеговина.
    София 1994
  23. Садулов, А. История на Османската империя (ХIV-ХХ в). В. Търново 2000
  24. Тодоров‚ Н. Балканският град. София 1972
  25. Тодорова‚ М. Англия‚ Русия и Танзиматът. София 1980
  26. Тодорова, М. Балкани и балканизъм. София 1999
  27. Трайков‚ В. Идеологически течения и програми в национално-освободителното движение на Балканите до 1878 г. София 1978
  28. Формирование национальных независимых государств на Балканах. Конец ХVIII – 70-е годы ХIХ в. Москва 1986
  29. Хьош‚ Е. История на балканските страни. От древността до наши дни.
    София 1998
  30. Цветкова‚ Б. Паметна битка на народите./2/ Варна 1979
  31. Цветкова‚ Б. Хайдутството в българските земи през ХV-ХVIII в. София 1972
  32. Шугър, П. Югоизточна Европа под османско владичество 1354-1804 г. София 2003
  33. Anderson, M. The Eastern Question 1774-1923. London-New York 1966
  34. Babinger, F. Mehmed der Eroberer und seine Zeit. Weltenstьrmer einer Zeitenwende.
    Mьnchen 1953
  35. Jelavich, Ch. and B. The Establishment of the Balkan National States, 1804-1920.
    Seattle-London 1977
  36. Matuz, J. Das osmanische Reich. Grundlinien seiner Geschichte. Darmstadt 1985
  37. Stavrianos, L. The Balkans since 1453.New York 1958

доц. д-р Наум Кайчев

Ръководител на Катедра „История на Византия и балканските народи” Нова балканска история

чл. кор. проф. дин Иван Илчев

Съвременна балканска история

проф. дин Христо Матанов

Средновековна балканска история / История на Византия

доц. дин Иван Първев

Нова балканска история

гл. ас. д-р Мария Баръмова

Нова балканска история

гл. ас. д-р Теодор Димитров

История на Византия

гл. ас. д-р Христо Беров

Нова и съвременна балканска история

Ас. Васко Арнаудов

История на Византия

Ас. Йоанна Бенчева

Средновековна балканска история