module-history-new-european-history

Модул история Нова европейска история

СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ ““СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ”“
ИСТОРИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ
Катедра Нова и съвременна история

ПРОГРАМА
по
Нова европейска история

ОКС: бакалавър
Специалност: Минало и съвремие на Югоизточна Европа
Форма на обучение: редовна
Хорариум: 45; 3+0 кредити: 4,5
Вид дисциплина: задължителна
Лектор: доц. д-р Борислав Гаврилов

Анотация:

Тематичните рамки на курсът обхващат проблеми от полето на т.нар. модерна (нова обща) история от началото на ХVІ в. до 1918 г. В хода на изложението се проследяват процесите на модернизация засягащи страните от Западна и Централна Европа, Северна и Южна Америка и части от Азия. Проследяват се процесите на политическа, социална и религиозна промяна, като се търси баланс между традиционната история и по-модерните методи за интерпретация на историческия наратив. Лекционният курс е изграден изцяло върху интерактивни методи на преподаване с приложение на аудио и видео материали.

Теми:

  1. Теоретични и историографски проблеми на прехода между Средновековието и Новото време. Общи черти и специфични особености на прехода в отделните европейски райони. Граници и периодизация на новото време.
  2. Великите географски открития и тяхното отражение върху развитието на европейската икономика и общество. Връзките между „стария” и „новия свят” и създаването на първите колониални империи.
  3. Реформация, контрареформация и Европа във времето на религиозните войни. Религиозните войни във Франция. Бунта на Нидерландите.
  4. Общоевропейската криза през ХVІІ в. Социални, икономически и политически сътресения и прояви на кризата.
  5. Англия в началото на ХVІІ в. (1603-1640). Социална, икономическа и политическа характеристика на съществуващата система. Абсолютизма на ранните Стюарти и кризата при управлението на Чарлз І Стюарт.
  6. Гражданска война и революция в Англия (1640-1649) – етапи, развитие и резултати. Идейни и политически течения в годините на революцията. Законодателство и постижения.
  7. Републикански експеримент (1649-1653) и системата на “протектората” (1654-1660). Институционно устройство, икономическа и социална политика. “Инструмента на управлението” – политическата рамка на протектората.
  8. Реставрация и “Славна революция” и налагането на “ограничената” монархия в Англия (1660-1712). Управлението на късните Стаюрти (Чарлз ІІ и Джеймс ІІ)-оформяне на политическите течения на т.нар. “виги” и “тори”.
  9. Абсолютната монархия през ХVІІ и ХVІІІ в.: модел на институционно устройство и обществени отношения в епохата на Стария режим. Франция при управлението на Луи ХІV: администрация, армия, данъци и външна политика.
  10. Франция и Европа във века на Просвещението. Същност на духовната революция през ХVІІІ в. Векът на философите: философски и политически идеи на Волтер, Монтескьо и Русо. Предпоставки за кризата на абсолютизма и рухването на Стария режим.
  11. Индустриалната революция – тихия преврат към пълната модернизация на европейското общество. Етапи и развитие на процеса в Англия – социални, икономически и демографски проекции на индустриалната революция.
  12. Американска война за независимост и образуването на Съединените американски щати. Характеристика на колониалния период в развитието на Северна Америка: икономически, демографски, социални и политически проблеми на колониалното общество. Раждането на идеята за независимост. Етапи и резултати от войната. Конструкцията на американската политическа система – Конституцията на САЩ.
  13. Революцията във Франция и рухването на Стария режим. Причини за кризата на абсолютизма и назряването на “революционна ситуация”. Собул или Фюре?
  14. Първи период от развитието на революцията: аграрно законодателство и основни политически течения. Конституцията от 1791 г. – характеристика на политическия модел на конституционната монархия. Промени във френското общество и рухването на съсловната организация.
  15. Втори период на революцията. Провал на конституционната монархия и господство на жирондинците. Политически течения и организации. Начало на революционните войни.
  16. Трети период на революцията – диктатурата на якобинците. Икономическа, социална и политическа характеристика на якобинското управление. Оценка.
  17. Четвърти период на революцията. Управление на Термидорианския конвент и директорията. Външна политика и “износ” на революция. Оценка на новите конституционни документи.
  18. Отражение и влияние на Френската революция в Европа и Америка. Раждането на идеята за народния суверенитет.
  19. Поява и развитие на концепцията за модерната нация. Нация и национализъм през ХІХ в.
    Франция при управлението на Наполеон Бонапарт. Консулство и Първа империя.
  20. Характеристика на реформената дейност на Наполеон. Външна политика и военни кампании в Европа: постижения и крайни резултати.
  21. Виенски конгрес и създаването на “виенската система”. Свещения съюз и характеристика на т. нар. “конгресна” Европа. Развитие на системата през първата половина на ХІХ в.
  22. Франция в годините на Реставрацията. Социални, икономически и политически проблеми.
    Юлската революция от 1830 г. – характеристика на управлението на Луи Филип.
  23. Британия през първата половина на ХІХ в. Триумфа на индустриалната революция и новата конфигурация на обществените и политически сили. Либерални, радикални и консервативни идеи и дейци.
  24. Революцията от 1848-1849 г. във Франция: причини, етапи, основни участници и политически течения, резултати.
  25. Революцията от 1848-1849 г. в германските държави. Характеристика на революционните процеси и причините за революциите в отделните германски държави. Отражение върху движението за обединение на Германия.
  26. Революцията от 1848-1849 г. в Австрийската империя. Рухването на “системата Метерних”.
    Национални и социални проблеми в отделните части на империята. Революцията във Виена, Прага, Будапеща. Резултати.
  27. Революцията от 1848-1849 г. в Италия. Социални и национални проблеми в отделните италиански държави: Палермо, Неапол, Рим, Милано и Венеция. Отражение на събитията върху идеите и движението за обединение на Италия. Резултати.
  28. Поуките от революционната вълна през 1848-1849 г. Революции или реформи. Обща характеристика на двата пътя за промяна и модернизиране на обществата в Европа и Северна Америка.
  29. Развитие на представителната демокрация в Европа и Северна Америка до средата на ХІХ в. Институциите на модерната държава; избирателна право, представителство и парламентаризъм (общо и в отделните държави). Организация на властта.
  30. Обединението на Италия. Идеи, етапи, дейци и резултати. Мацини, Гарибалди и Кавур.
  31. Обединението на Германия. Идеи и пътища за обединението през първата половина на ХІХ в.
    “Мало” и “велико” германски път за обединение. Либерално демократични и консервативно-юнкерски идеи. Ролята на Ото фон Бисмарк.
  32. Втората империя във Франция. Политически модел, социални, икономически и политически проблеми пред френското общество при управлението на Наполеон ІІІ.
  33. САЩ през първата половина на ХІХ в. Разширяването на съюза и полагането на основите на американската нация. Секционализма. Икономически и политически проблеми. Военни конфликти, завладяване на нови територии и ролята на “границата” в американската история.
    Гражданската война в САЩ. Причини за конфликта. Етапи и резултати от военните действия. Ролята на войната за бъдещето на Съюза.
  34. Междудържавните отношения в периода 1850-1878 г. (от “пролетта на народите” до берлинския конгрес). Разпадането на Виенската система и триумфа на “реалната политика”.
  35. Обединена Германия в периода 1871-1914 г. Устройство и конституция на новата държава; основни политически партии, идеи и платформи. Социални, икономически и политически проблеми. Външна политика, съюзи, колониални завоевания и конфликти.
  36. Великобритания в периода 1867-1914 г. Основни политически партии и кабинети. Вътрешно политически проблеми на британското общество – развитие на представителната демокрация, поява на организираното работническо движение и радикалните партии. Лейбъризъм.
  37. Външната политика на Великобритания в края на ХІх и началото на ХХ в. Съюзи, колониални завоевания и конфликти.
  38. Франция при Третата република.Резултати от поражението във Френско-пруската война. Конституция и устройство на Третата република; основни политически сили, кабинети и дейци.
    Колониални завоевания, съюзи и външна политика в края на ХІХ и началото на ХХ в.
  39. Австро-Унгария в периода 1867-1914 г. Проблемите на двойната монархия: социални и национални движения. Мястото на Австро-Унгария в системата на междудържавните отношения: интереси, конфликти, съюзи.
  40. САЩ на границата между ХІХ и ХХ в. Раждането на една нова велика сила.
  41. Междудържавните отношения в края на ХІХ и началото на ХХ в. Крахът на “реалната политика”. Съюзи, кризи, конфликти. Пътят към “голямата война”.
  42. Първа световна война (1914-1918). Начало и етапи на конфликта. Основни фронтове, участници, сражения и резултати. Краят на “стара Европа”.

Литература:

  • 1. Токвил, А. Бившият режим и революцията. С. 1994
  • 2. Пантев, А. Революции е реформи в Западна Европа и Северна Америка ХVІІ-ХVІІІ в., С. 1993
  • 3. Гаврилов, Б. Векът на абсолютизма 1648-1788. С. 1999
  • 4. Гаврилов, Б. „Държавата – това съм аз!” Франция в епохата на краля-слънце, 1638-1715. С. 2002
  • 5. Пайпс, Р. Россия при старом режиме. М. 1993
  • 6. Фюре, Ф. Да мислим Френската революция. С. 1995
  • 7. A n d e r s o n, M. S. Europe in the Eighteenth Century, 1713-1783. New York, 1961.
  • 8. Black, J. Eighteenth Century Europe 1700-1789. New York, 1990.
  • 9. Brunn, G. The Enlightened Despots. (2nd. ed.) London, 1967.
  • 10. Bush, M. L. The European Nobility. London, 1983.
  • 11. D o y l e, W. The Old European Order, 1660-1860. Oxford University Press, 1978.
  • 12. Elias, N. The Court Society. London, 1985.
  • 13. Lubasz, H. The Development of the Modern State. London, 1964.
  • 14. Moore B. Social Origins of Dictatorship and Democracy. Lord and Peasant in the Making of the Modern World. (first ed. 1 Science and Reason, 1660-1685 . New York, 1953.
  • 15. Sabine, G. A History of Political Theory. (third ed.). New York, 1961.

доц. д-р Наум Кайчев

Ръководител на Катедра „История на Византия и балканските народи” Нова балканска история

чл. кор. проф. дин Иван Илчев

Съвременна балканска история

проф. дин Христо Матанов

Средновековна балканска история / История на Византия

доц. дин Иван Първев

Нова балканска история

гл. ас. д-р Мария Баръмова

Нова балканска история

гл. ас. д-р Теодор Димитров

История на Византия

гл. ас. д-р Христо Беров

Нова и съвременна балканска история

Ас. Васко Арнаудов

История на Византия

Ас. Йоанна Бенчева

Средновековна балканска история