module-history-new-bulgarian-history

Модул история Нова българска история

СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ ““СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“”
ИСТОРИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ
Катедра ““История на Византия и балканските народи”“

ПРОГРАМА
по
Нова българска история

ОКС: бакалавър
Специалност: “Минало и съвремие на Югоизточна Европа”
Форма на обучение: редовна
Хорариум: 90 часа; 2+1; 2+1 кредити: 4 + 4,5
Вид дисциплина: задължителна
Лектор: доц. д-р В. Колев

Теми

  • 1.Възстановяване на българската държава. Временно руско управление. Възникване
    на държавно-политическа система. Изграждане на органи на местна и централна власт в освободените български земи. Финансова, данъчна и стопанска политика на временното руско управление. Демографски процеси в българските земи. Промени в поземлената собственост.
  • 2. Сан-Стефански договор. Берлински договор и движение против него. Положение на българите в неосвободените области след войната. Борбата на българите за запазване на Сан-Стефанска България. Четническото движение в Македония и Тракия. Гимнастически дружества в Южна България. Възникване на комитетите “Единство”. Кресненско-Разложко въстание – подготовка, ход и характер. Последици от поражението му. Великите сили и въстанието.
  • 3.Уредба и развитие на Княжество България 1879-1885 г. Подготовка, свикване и
    работа на Учредителното събрание. Търновска конституция. Избиране на Ал. Батенберг за български княз. Миграционни процеси и промени в поземлената собственост, утвърждаване на дребното селско стопанство. Социалноикономически и демографски процеси. Възникване на политическите партии в Княжеството. Консервативни правителства. Управление на Либералната партия. Превратът през 1881 г., режимът на пълномощията. Възстановяване на Търновската конституция и управление на либералите. Роля на външнополитическата ориентация в политическите борби.
  • 4. Източна Румелия 1879-1885 г. Дейност на международната комисия за Източна
    Румелия. Органически устав. Изграждане на българско управление в Източна Румелия. Политически партии и развитие на политическите борби. Стопанска, финансова и данъчна политика. Автономната област и Княжеството.
  • 5. Българската екзархия и изграждането на възстановената българска държава.Организация и дейност на Екзархията в Княжество България, Източна Румелия, Тракия и Македония. Борба за реформи в Македония и Тракия.
  • 6. Културна политика и културно развитие на Княжество България и Източна
    Румелия. Организация и развитие на образователното дело. Основаване на народните библиотеки в София и Пловдив. Начало на научна периодика. Пренасяне на Българското книжовно дружество в свободна България. Книгоиздателска дейност. Разширяване на периодичния печат. Първи обществени културни сдружения. Следосвобожденска литература и изкуство. Характерни черти на културния живот в Княжеството и в Източна Румелия. Културен живот в българските земи под чужда власт.
  • 7. Съединение на Княжество България и Източна Румелия. Сръбско-българската
    война – 1885 г. Движение за съединение до 1885 г. Образуване и дейност на БТЦРК. Подготовка и провъзгласяване на Съединението. Великите сили, балканските страни и Турция и Съединението. Съединението и борбите за освобождение в Македония и Тракия. Сръбско-българска война. Великите сили и войната. Букурещки мир и Топханенски акт. Признаване на Съединението.
  • 8. Политическа криза през 1886-1887 г. България след Съединението – стопански,
    финансови и политически проблеми. Разединение в политическите сили -русофили и русофоби. Мястото на България в европейската политика на Великите сили. Преврат и контрапреврат. Управление на Регентството. Криза в руско-българските отношения. Емигрантско движение през 1886 г. – началото на 1887 г. и офицерските бунтове. Избор на Фердинанд Кобургготски за български княз.
  • 9. Социалноикономическо и политическо развитие на България през втората
    половина на 80-те и първата половина на 90-те години на ХIХ в. Тенденции, темпове и характер на промишленото развитие на България. Състояние на селското стопанство. Обществено разслоение. Прегрупиране на политическите сили. Вътрешна политика и социална база на Стамболовия режим. Външнополитическа ориентация. Съперничество на Великите сили за влияние в България. Борба на опозиционните сили против Стамболовия режим. Фердинанд и Стамболов. Възникване на работническо движение. Проникване на социалистическите идеи.
  • 10. Общественоикономическо и политическо развитие на България в края на ХIХ в. Правителство на Константин Стоилов. Образуване и характер на Народната партия. Международно утвърждаване на княз Фердинанд. Помирение с Русия. Вътрешна политика. Икономическо развитие на България. Политика на протекционизъм. Формиране на партийната система. Коалиционно правителство начело с Димитър Греков. Управление на Либералната партия. Вътрешна, стопанска и финансова политика. Въвеждане на натуралния десятък. Вътрешнополитически усложнения. Селско движение и селски бунтове. Образуване и характер на БЗНС.
  • 11. Българско националноосвободително движение в Македония и Тракия. Илинденско-Преображенско въстание. Положение на българското население в
    Македония, Одринско, Северна Добруджа и Поморавието след Берлинския конгрес. Експанзия на гръцката и сръбската пропаганда в Македония. Дейността на Българската екзархия. Културен живот на българите в Македония и Одринско. Възникване на организирано националноосвободително движение – Даме Груев и Гоце Делчев. Програма и идеология на Вътрешната македоноодринска революционна организация. Възникване, дейност и характер на Върховния македоноодрински комитет. Отношения между ВМОРО, ВМОК и Българската екзархия. Илинденско-Преображенско въстание 1903 г. Героизмът на въстаниците. Характер на въстанието и неговото значение. България и въстанието. Международен отзвук на въстанието.
  • 12. България в началото на ХХ в. Промишлено развитие на България в началото на ХХ в. Развитие на селското стопанство. Роля на чуждия капитал. Социална структура и социално разслоение, изостряне на социалните противоречия, стачни борби, профсъюзно движение. Първи стъпки на кооперативното движение. Коалиционно управление на Демократическата и Прогресивно-либералната партия. Икономическа и данъчна политика. Външна политика. Втори Стамболовистки режим – вътрешна, външна и стопанска политика. Развитие на политическите партии. Създаване на опозиционен блок. Личен Режим. Управление на Демократическата партия: вътрешна, стопанска и външна политика. Провъзгласяване на независимостта на България. Политическата система на България до войните.
  • 13. Българското националноосвободително движение след Илинденско- Преображенското въстание. Положение на българите в Македония и Одринско след въстанието. Културнопросветна и народностна дейност на Българската екзархия в Македония и Тракия. Течения във ВМОРО. Чужди пропаганди в Македония и Тракия. Реформена акция на Великите сили. Младотурска революция. Съюз на Българските конституционни клубове и Народнофедеративна партия. Политическите партии и българското националноосвободително движение в Македония и Тракия.
  • 14. България през Балканските войни. Политиката на Антантата и Централните сили по българския национален въпрос. Планове за разпокъсване на Македония. Коалиционно правителство на Народната и Прогресивно-либералната партия. Изменение на Конституцията. Причини и подготовка на войната с Турция. Балкански съюз. Отношение на политическите партии към войната. Идеята за Балканска федерация. Обявяване и ход на първата балканска война. Македоно-одринско опълчение. Националноосвободителната борба на българите в Македония и Тракия по време на войната. Политиката на България в освободените земи. Лондонски мир. Характер и значение на Балканската война. Изостряне на отношенията между балканските съюзници. Положението в Македония. Избухване и ход на Междусъюзническата война. Намесата на Румъния и Турция. Българите от неосвободените области и войната. Букурещки мир и Цариградски договор. Първа национална катастрофа.
  • 15. България след Първата национална катастрофа. Икономическо положение след Междусъюзническата война. Политическа криза. Утвърждаване на власт на либаралните партии – правителство на Васил Радославов. Организиране на държавна власт в освободените земи. Бежански въпрос. Демографски процеси. Положение на българите под чуждо национално робство. Българската екзархия след войните. Организация и борби на българите за национално освобождение в Македония, Тракия и Добруджа.
  • 16. България през Първата световна война. Избухване и характер на Първата световна война. Отношение на политическите сили. Антантата и България. Подготовка и въвличане на България във войната на страната на Централните сили. Причини и цели на влизането на България във войната. Стопанско реквизиционна политика на правителството на Васил Радославов. Намеса на България във войната. Военните действия против Сърбия и Румъния. Политиката на България в освободените области. Отношения със съюзниците.
    Правителство на Демократическата и Радикалната партии и неговата политика. Влошаване на стопанското положение на страната. Антивоенна пропаганда и революционни брожения. Войнишко въстание. Излизане на България от войната. Солунско примирие. Абдикация на цар Фердинанд. Възшествие на цар Борис III. Причини за поражението на България във войната.
  • 17.Културно развитие от Съединението до края на войните. Развитие на просветното дело и науката. Основаване, развитие и роля на Софийския университет. Развитие на Българското книжовно дружество и превръщането му в Българска академия на науките – организация и роля. Развитие и характерни черти на българската интелигенция. Подем в развитието на литературата, изкуството, театъра. Архитектура. Развитие на читалищата. Създаване на културно-творчески организации. Периодичен печат. Характер на българската култура.
  • 18. България след Първата световна война. Съглашенска окупация. Военна
    демобилизация. Стопанска разруха. Криза в българското общество. Коалиционни
    правителства на Александър Малинов и Теодор Теодоров: състав, цели, политика, вътрешни борби. Нарастване на работническото движение. Промени в партийно-политическата структура след войната. Засилване влиянието на БЗНС. Коалиционно правителство на Александър Стамболийски. Налагане, същност и характер на Ньойския договор. Втора национална катастрофа. Движение против Ньойския договор. Усилия за запазване на Западна Тракия в пределите на България. Преследване на виновниците за националната катастрофа. Възникване на Военния съюз. Транспортна стачка.
  • 19. Самостоятелно управление на БЗНС (1920-1923 г.). Възстановителни процеси в промишлеността, търговията и банковото дело. Нови елементи в развитието на аграрните отношения. Структурни промени на едрия капитал. Демографски процеси. Промени в социалната структура. Създаване на самостоятелно правителство на БЗНС. Развитие на БЗНС на власт, връзки с международното аграрно движение. Прилагане на Ньойския договор. Законодателство и реформи. Социална политика. Развитие на кооперативното движение. Реорганизация на Православната църква. Външна политика. Великите сили победителки и управлението на БЗНС. Характер и значение на управлението на БЗНС.
    Структурни промени в партийната система. Конституционен блок. Народният сговор. Политически борби.
  • 20. България при управлението на Демократическия сговор (1923-1931 г.).
    Държавният преврат на 9 юни 1923 г. и съпротивата срещу него. Тенденции в
    общественоикономическото развитие на България след Деветоюнския преврат.
    Възстановителните процеси в икономиката на България. Вътрешна политика на правителството на Александър Цанков. Изграждане и управление на Демократическия сговор. Деветоюнският режим и следвоенните авторитарни движения в Европа. Ревизиране на законодателството на БЗНС. Поставяне на комунистическото движение извън закона. Стопанска и социална политика. Външна политика. Формиране на парламентарна опозиция. Диференциация в БЗНС и еволюция на теченията в него. Политическа емиграция. Комунистическото движение след септемврийските събития – курс на БКП към ново въстание. Четническо движение. Атентатът в черквата “Св. Крал”. Вътрешна и стопанска политика на правителството на Андрей Ляпчев. Външна политика, държавни заеми. Вътрешни борби в Демократическия сговор. Създаване на политическия кръг “Звено” и на Тайния военен съюз. Опозиционните партии през втората половина на 20-те години.
  • 21.България при управлението на Народния блок (1931-1934 г.). Икономическата
    криза 1929-1933 г. и отражението й в България. Характерни черти и особености на кризата. Социалноикономически последици. Създаване на Народния блок – състав, програма, характер. Управление на Народния блок – вътрешна, стопанска и социална политика. Външна политика. Вътрешни противоречия и борби в Народния блок. Кризисни процеси в политическите партии. Развитие на авторитаристки и фашистки формации. Изостряне на социалните противоречия и борби.
  • 22.Българското националноосвободително движение 1918-1934 г. Положение на
    българите в откъснатите с Ньойския договор области. Антибългарска асимилационна политика в Македония, Тракия, Добруджа и Западните покрайнини. Националноосвободителни организации. Течения и борби в националноосвободителното движение. Бежански въпрос – вътрешни и международни аспекти. Организации на бежанците. Българската общественост и националноосвободителното движение.
  • 23. Общественоикономическо и политическо развитие на България в навечерието на Втората световна война (1934-1939 г.). Държавен преврат на 19 май 1934 г. Начало на създаване на нова държавно-политическа система. Стопанска и социална политика на деветнадесетомайците. Политическите партии и превратът. Деветнадесетомайците и монархическият институт. Отношение към националноосвободителните организации. Външна политика. Правителства на Пенчо Златев и Андрей Тошев. Разгромяване на Военния съюз. Установяване на безпартийно управление на цар Борис III. Формиране на нова държавно политическа система. Вътрешна, стопанска и външна политика на правителствата на Георги Кьосеиванов. Движение за възстановяване на Търновската конституция. Борба против Ньойския договор.
  • 24. Развитие на културата в България 1918-1944 г. Политиката на държавата в областта на културата. Тенденции в развитието на културата. Развитие и характеристика на материалната култура. Развитие на образованието и на науката. Развитие и роля на интелигенцията. Културно-творчески организации. Литература, изкуство, театър. Читалищно дело. Периодичен печат. Българско радио.
  • 25. България в началото на Втората световна война (до въвличането й в
    Тристранния пакт). Избухване и характер на Втората световна война. Стопанско и политическо сближение на България с Германия. Правителство на Богдан Филов. Вътрешна политика. Външна политика. Възвръщане на Южна Добруджа. Демографски процеси в Добруджа. Прегрупиране и позиции на политическите сили. Присъединяване на България към Тристранния пакт.
  • 26. България през Втората световна война. Икономическо развитие. България в състава на Тристранния пакт. Уредба и управление на Западна Тракия, Македония и Западните покрайнини. Развитие на държавнополитическата система. Демографски процеси. Закон за защита на нацията. Българското общество и спасяването на евреите. Смъртта на цар Борис III. Регентството. Кабинетът на Д. Божилов. Антифашистка съпротива – организация, прояви, етапи на развитие, програма, социална основа, характер. Отечествен фронт. Буржоазен опозиционен блок. Правителството на Иван Багрянов и неговата политика. Опити за сепаративен мир със САЩ и Англия. Коалиционно правителство на Константин Муравиев – политика и характер. Настъпление на съветската армия на Балканите. Ориентация на ОФ към завземане на властта.

Литература

I. Извори, учебници и справочна литература.

  1. Априлското въстание 1876 г. Сборник от документи (под ред. на Ал. Бурмов). Т. 1, С., 1954.
  2. Българската възрожденска интелигенция. С., 1988.
  3. Възпоменателен сборник по случай стогодишнината от освободителната Руско-турска война 1877-1878 г. Кн. 1-2, С., 1979.
  4. История на България. Т. 5, 6, С., 1985, 1988.
  5. Васил Левски. Документално наследство (под ред. на К. Възвъзова и Н. Генчев). С., 1973.
  6. Н. Генчев. Българското възраждане. С., 1998.
  7. Кой кой е сред българите ХV- ХIХ в. С., 2000.
  8. История на Османската империя. Под ред. на Р. Мантран. С., 1999.
  9. Б. Йелавич. История на Балканите ХVIII – ХIХ в. Т. 1, С., 2003.
  10. Пл. Митев. Българското възраждане. Лекционен курс. С., 1999.
  11. Г. Плетньов, Ив. Стоянов. Планове и програми в националноосвободителното движение през Възраждането. Сб. документи. ВТ, 1994.
  12. Сб. Църковно-народният събор 1871 г. Състав. Хр. Темелски. С., 2000.
  13. М. Стоянов. Българска възрожденска книжнина. Т. 1-2, С., 1957-1959.
  14. Христоматия по история на България (ХV – 20-те години на ХIХ в.). Т. 3, С., 1982.
  15. Христоматия по история на България. Българското възраждане – втората и третата четвърт на ХIХ в. С., 1996.
    II. Изследвания
  1. П. Бояджиев. Букурещки съвременници на Петър Берон. С., 2003.
  2. Ал. Бурмов. Избрани произведения. Т. 2, С., 1974, с. 15-16, 58-106, 187-200; Т. 3, С., 1975, с. 9-112, 126-148, 285-289.
  3. Р. Гаврилова. Колелото на живота. С., 1999.
  4. Хр. Гандев. Проблеми на българското Възраждане. С., 1976.
  5. Н. Генчев. Българо-руски културни общувания през Възраждането. С., 2002.
  6. Н. Генчев. Васил Левски. С., 1987.
  7. Н. Генчев. Научни трудове. Т. 1 и 2, С., 2003.
  8. А. Димитров. Училището, прогресът и националната революция. Българското училище през Възраждането. С., 1987.
  9. Н. Жечев. Букурещ – културно средище на българите през Възраждането. С., 1991.
  10. Здр. Константинова. Държавност преди държавата. Свръхфункции на българската
    възрожденска журналистика. С., 2000.
  11. Д. Косев. Русия, Франция и българското освободително движение. С., 1978.
  12. К. Косев. Бисмарк, Източният въпрос и българското Освобождение. С., 1978.
  13. К. Косев, Н. Жечев, Д. Дойнов. История на Априлското въстание 1876 г. С., 1976; II изд., 1986.
  14. З. Маркова. Българското църковно-национално движение до Кримската война. С., 1973.
  15. З. Маркова. Българската екзархия 1870-1872. С., 1988.
  16. Пл. Митев. Българският революционен комитет 1875 г. С., 1998.
  17. П. Ников. Възраждане на българския народ. Църковно-национални борби и постижения. С., 1971.
  18. Сб. Паисий Хилендарски и неговата епоха. С., 1962, с. 7-165.
  19. Сб. Българската нация през Възраждането. Т. 1-2, С., 1981, 1989.
  20. Сб. Създаване и развитие на модерни институции в българското възрожденско общество. С., 1996.
  21. Сб. Дарителство и взаимопомощ в българското общество (ХVI – началото на ХХ в). С.,2003.
  22. Сб. В търсене на истината. Проф. Н. Генчев. Юбилейно издание по случай 70-г. От рождението на проф. Н. Генчев. С., 2002.
  23. Р. Радкова. Българската интелигенция през Възраждането (ХVIII – първата половина на ХIХ в.), С., 1986.
  24. Д. Страшимиров. История на Априлското въстание. Т. 1-3, Пловдив, 1907.
  25. Ив. Унджиев. Васил Левски. С., 1993 (фототипно изд.).
  26. Ив. Унджиев, Цв. Унджиева. Христо Ботев. Живот и дело. С., 1975.
  27. Хр. Христов. Аграрният въпрос в българската национална революция. С., 1976.
  28. Хр. Христов. Българските общини през Възраждането. С., 1973.
  29. Хр. Христов. Освобождението на България и политиката на западните държави. 1876-1878. С., 1968.
  30. Хр. Христов. Паисий Хилендарски. Неговото време, жизнен път и дело. С., 1972.
  31. Д. Цанев. Българската историческа книжнина през Възраждането (ХVIII – първата
    половина на ХIХ в.), С., 1989.
  32. Д. Цанев. За българите. Чуждата историческа българистика през ХVIII- ХIХ в. С., 1981.
  33. Кр. Шарова. Любен Каравелов и българското освободително движение. 1860-1867. С., 1970.

доц. д-р Наум Кайчев

Ръководител на Катедра „История на Византия и балканските народи” Нова балканска история

чл. кор. проф. дин Иван Илчев

Съвременна балканска история

проф. дин Христо Матанов

Средновековна балканска история / История на Византия

доц. дин Иван Първев

Нова балканска история

гл. ас. д-р Мария Баръмова

Нова балканска история

гл. ас. д-р Теодор Димитров

История на Византия

гл. ас. д-р Христо Беров

Нова и съвременна балканска история

Ас. Васко Арнаудов

История на Византия

Ас. Йоанна Бенчева

Средновековна балканска история