modern-history-of-southeast-europe

Модул история Съвременна история на Югоизточна Европа

СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ ““СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ”“
ИСТОРИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ
Катедра ““История на Византия и балканските народи”“

ПРОГРАМА
по
Съвременна история на Югоизточна Европа

ОКС: бакалавър
Специалност: Минало и съвремие на Югоизточна Европа
Форма на обучение: редовна
Хорариум: 2 семестъра 2+1; 2+1
кредити: 4+5,5
Вид дисциплина: задължителна
Лектор: проф. дин Ив. Илчев

Анотация

Курсът обхваща определени проблеми от периода, начеващ от Берлинския конгрес през 1878 г. до края на ХХ в. Ще бъдат проследени опитите на балканските държави да модернизират обществата си, да изградят и утвърдят държавна, обществена, политическа и икономическа структура, сходна със съществуващата в Западна Европа.
Събитията и процесите на Балканите ще бъдат съпоставяни с процесите и явленията, протичащи в Европа и в света като цяло.
Ще бъде направен опит да се потърси баланс между традиционната политическа, икономическа и социална история.
Особено внимание ще бъде обърнато на изграждането на специфични нагласи и манталитети при балканските народи.
Идеите на национализма ще бъдат разгледани и в лекционния курс, и в упражненията към него.
Ще бъде направен опит да се визуализират знанията на студентите за най-новата балканска история чрез представяне и анализиране на картен, визуален и звуков материал.
Курсът цели да създаде представа за политическите, икономическите и социални процеси на полуострова през последния век и половина, да се дадат основни знания по най-нова и съвременна история на полуострова, като знанията на студентите за историята на Балканите в най-ново време се поставят в рамката на получените знания по други исторически дисциплини.
Цели се също изграждане на умения за съпоставка на процесите и явленията на Балканите със ставащото в Европа и по света, изграждане на обективни основи за по-доброто разбиране на събитията на Балканите през последните години, утвърждаване на аналитични им умения чрез четене и анализ на първичен изворов материал, утвърждаване на умения да излагат и защитават тезите си в устна и писмена форма.

Теми

  1. Предмет на новата и съвременна история на балканските народи. Хронологически рамки. Географски рамки.
  2. Извори за новата и най-новата история на балканските народи. Типове извори – според произхода им, според характера им. Основни архивохранилища за изворов материал за новата история на балканските народи в България, в балканските страни и по света.
  3. Балкани или Югоизточна Европа. Промени в съдържанието и разбирането на термина в ново и най-ново време. Влияние на политиката. Граници на Балканите. Познания и представи за Балканите в Европа.
  4. Социално-икономическо развитие на балканските държави 1878- 1912г. Характерни особености и промени в селското стопанство. Улесняващи и спъващи фактори за индустриалното развитие. Промяна на балканските градове – столиците като фермент на модернизацията. Мястото на балканските страни в европейската икономика. Финансова и търговска политика на великите сили на Балканите.
  5. Политическо развитие на балканските държави 1878 – 1912г. Изграждане на съвременни държави на полуострова – зони на политическа изостаналост. Основни политически и идейни течения – либерализъм, консерватизъм, национализъм, социализъм, аграризъм. Институционно развитие на балканските страни – характерни черти на конституциите на Балканите и на утвърдените парламентарни системи. Ролята на монархическия институт- „личен режим“. Поява на нови политически фактори – ролята на военните
  6. Характерни особености на балканския национализъм, 1878-1912 г. Чужди идейни влияния и местни източници. Гражданска нация или културна нация. Ролята на армията и училището. Национални митове.
  7. Великите сили и Балканите, 1878-1918. Нивото на познания за региона у политиците, вземащи решения за съдбата му. Интересите на Великите сили – баланс и противопоставяне на стратегическите, икономическите и традиционните интереси. Модели на налагане на влияния – клиентна система на полуострова. Промени в дипломатическата система и отражението им на полуострова. Нерешеният национален въпрос и Великите сили.
  8. Османската империя 1878-1912г. Проблеми на икономическото развитие. Развитие на турска национална буржоазия и национална интелигенция. Политически идеи и опити за конституционно развитие. Опити за конституционно движение. Режим на Абдул Хамид II. Сътрудничество и противопоставяне на националните движения в империята и организациите на турската национална буржоазия. Великите сили и Турция – засилване на немското влияние. Младурски преврат и възстановяване на конституционния режим. Характерни черти на политическия живот в империята в навечерието на Балканските войни.
  9. Гърция 1878-1912 г. Икономически напредък и промени в социалната структура. Ролята на търговията в икономическото развитие на страната. Основни черти на политическата структура. Финансова политика на гръцките правителства. Външна политика и национално освободително движение на гърците в Мала Азия. Гръко-турска война от 1897г. Криза в гръцката политическа система и идването на Е. Венизелос на власт.
  10. Сърбия 1878-1912 г. Трансформациите на една изостанала аграрна страна. Развитие на сръбския радикализъм. Характерни черти на политическата система в Сърбия. Особености на режима на крал Милан Обренович, регентството и крал Александър Обренович. Превратът от 1903 г. и промени в политическата структура на Сърбия. Сръбската външна политика в началото на XXв – отношенията с Австро-Унгария и Русия; експанзия в Македония.
  11. Румъния 1878-1912г. Ообености на промишленото и аграрно развитие в сравнение с другите балкански страни. Промени в политическата структура на румънското общество – либерали, консерватори и жунимисти – различия и сходства. Външната политика на Румъния в края на 19-и и началото на 20-и в. – отношенията с някои балкански страни; мястото на Румъния в Тройния съюз; постепенна външнополитически преориентация.
  12. Черна гора 1878-1912г. Стопански живот, промени в последната четвърт на 19-и в.; опити за икономическа модернизация. Промени в политическата уредба на странат, поява на опозиционни политически сили. Първи политически групи и създаване на политически партии. Въвеждане на конституционно управление – характерни черти. Външна политика на Черна гора – отношенията с Русия, Австро-Унгария и Сърбия.
  13. Босна и Херцеговина 1878-1912г. Налагане на австро-унгарски окупационен режим. Тенденции в икономическото развитие – обвързване с австрийския пазар. Наченки на индустрия в областта. Статичност на аграрните отношения. Борба за религиозно-просветна автономия. Формиране на политически партии. Обвързване на политическите с националните чувства. Анексия на Босна и Херцеговина. Неуспех на опитите на Австро-Унгария да модернизира провинцията.
  14. Балканите по време на войните 1911-1923 г. Характер на войните. Претенции на балканските страни в навечерието на войните. Подготовка на обществеността на балканските страни за бъдещата война. Представи за същността на оспорваните територии. Въпросът за Македония, въпросът за Албания, въпросът за Егейските острови. Състояние на армиите на балканските страни в навечерието на конфликта. Мястото на Балканския съюз в политиката на великите сили. Военните планове. Резултати от Балканските войни. Балканите и Първата световна война. Фактори за намесата на балканските страни във войната.
  15. Балканските проблеми на Парижката мирна конференция. Начало на ревизионистичната и антиревизионистичната линия в балканските взаимоотношения. Дипломатическото „раждане“ на Кралството на сърбите, хърватите и словенците /КСХС/. Национални държави, държавни нации и национални малцинства в Балканския югоизток. Идеята за „санитарен кордон“. Англо-френско икономическо проникване и политическо влияние в Югоизточна Европа след Първата световна война.
  16. Левица и десница на Балканите между двете световни войни. Последствия на войните за балканските държави – икономически, социален ефект; материални и човешки жертви; разклащане на управленската система; психологически ефект. Влияние на идеите на руската революция на Балканите – Коминтернът и балканските комунистически партии. Влияние на идеите на Мусолини и Хитлер върху десницата. Създаване на десни партии. Ролята на монархичекия институт в политическия баланс. Има ли фашизъм на Балканите?
  17. Международни отношения на Балканите между двете световни войни. Ревизионизъм и антиревизионизъм в системата на балканските взаимоотношения. Завещани от Първата световна война национално- териториални проблеми. Създаване и развитие на Малката Антанта. Френската и английската политика на Балканите. Балканските конференции. Оформяне на Балканския пакт. Ролята на ОН в балканските спорове. Увеличаване на германското и италианско влияние в Югоизточна Европа през 30-те години. Разпадане на контролираната от Франция система от съюзи.
  18. Политическата култура на Балканите между двете световни войни. Трудности, стоящи пред изграждането на модерна политическа култура. Нарастване ролята на масите в електоралния процес на полуострова. Фактори в развитието на политическата култура. Носители на политическата култура. Политически елит и политическа култура – характерни особености на елита на Балканите. Идеологически различия при схващането на модернизацията. Кризисни зони на политическата култура. Предпоставки за повишаването на нивото на политическа култура.
  19. Югославия 1918-1939г. Спорове около конституционното и институционално изграждане на държавата на сърбите, хърватите и словенците. Видовданска конституция. Икономически трудности при интеграцията на кралството. Основни прояви на националния въпрос в Югославия, ролята на националното движение на хърватите. Преврат на крал Александър Карагеоргиевич и установяване на кралска диктатура. Особености на политическата система на Югославия след убийството на крал Александър. Опити за преодоляване на националното напрежение. Участие на Кралство Югославия във френската система от съюзи: Малката Антанта и Балканският пакт.
  20. Румъния 1918- 1939г. Икономически проблеми на Румъния през 20-те и 30-те г. на 20-и век. Прегрупиране на традиционните и образуване на нови политически партии. Особености на политическата криза в Румъния между двете световни войни. Ролята на крал Карол ІІ и опити за създаване на авторитарен режим под негово ръководство. Характерни черти на румънската десница – борби между отделните й крила. Национални проблеми, ксенофобство и антисемитизъм. Мястото на Румъния в международните отношения през 30-те години. Засилване на германското политическо влияние в Румъния.
  21. Гърция 1918-1939г. Малоазиатската катастрофа. Гръцките политически кризи – фактори, ролята на военните, ролята на националната катастрофа и на бежанците. Опити за развитие на гръцката икономика в междувоенния период. Мястото на Либералната партия на Е.Венизелос в гръцката политика. Метаксас и неговата „партия на свободомислещите“. Възстановяване на монархията през 1935г. Режим на Метаксас. Външна политика на Гърция през 30-те години – отношенията с Турция и България, отношенията с Италия, мястото на страната в общобалканските проекти.
  22. Албания 1918- 1939г. Създаването на албанска държава през 1913 г. Лагери в националноосвободителното движение в борба за за възстановяване и признаване на самостоятелната албанска държава. Дружеството „Башкими“ и юнската революция на Фан Ноли през 1924г. Диктатурата на Ахмед Зогу. Краткият живот на албанското кралство. Икономически проблеми, постепенното попадане на Албания под италианско влияние. Италианска окупация.
  23. Турция 1918-1939г. Постановленията на Севърския мирен договор и подялбата на Османската империя. Национално-освободително движение и ролята на Мустафа паша. Отношението на нетурските народи към движението. Победа на движението на Мустафа Кемал. Постановления на Лозанския договор. Изграждане на модерна турска държава – основни черти на политическото и конституционното развитие. Организационно и идеологическо оформяне на Народнорепубликанската партия. Същност на кемалистките реформи. Демокрация срещу авторитаризъм в кемалисткото управление. Основни икономически проблеми в междувоенния период. Външна политика на кемалистка Турция – европейско и азиатско направление. Възвръщане на значителната роля на Турция в международните отношения в региона.
  24. Балканите през Втората световна война. Полуостровът в политиката на Великите сили в навечерието на войната. Окупацията на Албания от Италия и Итало-гръцката война. Германското нападение срещу Югославия и Гърция – причини, мястото му в стратегията на хитлеристкото командуване. Разделянето на завладените територии. Хърватската независима държава. Съпротивата на Балканите /1941-1944/. Типове съпротивителни движения в Гърция, Югославия и Албания. Причини за надделяването на комунистическата струя в националната съпротива. Румъния през войната.
  25. Разделянето на Балканите след Втората световна война. Материални и човешки поражения на балканските страни, като резултат от войната. Териториални клаузи на Парижкия мирен договор за Балканите. Великите сили и полуострова в първите години след войната. Вземане на властта от комунистите в Югославия, Албания и Румъния – сходни черти и различия.
  26. Гражданската война в Гърция. Великобритания, САЩ и СССР при налагането на силово решение на конфликта в Гърция. “Желязна завеса” на полуострова. Последиците от войната за гръцкото общество 1944 – 1967 г.
  27. Изграждане на политическата система на балканските социалистически държави края на 40-те началото на 60-те години
  28. Вътрешнополитически и външнополитически конфликти в източното средиземноморие през 60-те и 70-те години на ХХ век. Кипърският конфликт.
  29. Ролята на военните в турския политически живот след Вторана световна война до началото на 90-те години на ХХ век
  30. Военната хунта в Гърция. Борба за демокрация. Гърция в Европейския съюз 1967 – 90-те години на ХХ век
  31. Същност на Титова Югославия и разпадането и през 90-те години на ХХ век
  32. Балкански политически елити.

Литература

  • Аданър, Фикрет. Македонският въпрос. AMICITIA, С., 2002.
  • Алтермат У. Етнонационализмът в Европа. С., 1998
  • Андерсън Б. Въобразените общности. С., 1998.
  • Арш Г., Ю. Иванова, О. Колпакова, Н. Смирнова. Краткая история Албании. Москва, 1992.
  • Бобев Б., Т. Кацори. Албания. Изд. “Отворено общество”, С., 1998.
  • Божилова Р. История на Хърватия. С., 1998.
  • Вейга Фр. Балканският капан. Една европейска криза в края на века. С., 1999.
  • Великов, С. Кемалистката революция и българската общественост /1918- 1922/. С., 1966.
  • Викърс Миранда. Албанците. Съвременна история. “Пигмалион”, Пловдив, 2000.
  • Викърс Миранда. Между сърби и албанци. История на Косово. „Петър Берон”, С., 2000.
  • Голдсуърди, Весна. Измислянето на Руритания. Империализмът на въображението. „Кралица Маб”,
  • Грънчаров Ст. Балканският свят. С., 2000.
  • Даскалов, Георги. Армъните в Гърция. С., 2005.
  • Дамянов, С. България и балканските страни по време на войните 1912- 1918. С., 1986.
  • Данова, Надя, А. Христакудис. История на нова Гърция. Абагар, С., 2003.
  • Джурич М. Образование многонационального государства Югославии, 1918-1921. М., 1970.
  • Димитров, С. К. Манчев. История на балканските народи 1878- 1918. С., 1975.
  • Енчев, Велизар. Югославия. Последната балканска империя. „Ренесанс”, С., 2005.
  • Еремеев Д., М. Мейер. История на Турция в средните векове и ново време. С., 1998.
  • Инджикян О. Буржуазия Османской империи. Ереван, 1977.
  • История на Османската империя. Под ред. На Р. Мантран. Изд. “Рива”, С., 1999.
  • Йелавич, Барбара. История на Балканите. Т. І, ХVIII-XIX век. Т. ІІ, ХХ век. „АМАТ-АХ”, С., 2003.
  • Йовевска М. Босна и Херцеговина през ХІХ-ХХ в. Велико Търново, 1995.
  • Кайчев, Наум. Македонийо, възжелана. Армията, училището и градежът на нацията в Сърбия и България (1878-1912). Парадигма, С., 2003.
  • Кинросс Лорд. Расцвет и упадок Османской империи. Москва, 1999.
  • Кицикис Д. Османската империя. С., 1999.
  • Клог, Ричард. Кратка история на Гърция. „Пигмалион”, 2003.
  • Краткая история Румынии. С древнейших времен до наших дней. М., 1987.
  • Кризис политической системы в странах Центральной и Юго-Восточной Европы., М., 1982.
  • Кузманова, А. Балканската политика на Румъния 1933 -1939. С., 1984.
  • Кузманова А. История на Румъния. С., 2000.
  • Лалков М. Балканското националноосвободително движение през ХІХ в. /1804-1878/. С., 1982.
  • Лалков М. Югославия /1918-1992/. Драматичният път на една държавна идея. ДУ, С., 1999.
  • Лозанова В. Гърция. С., 1999.
  • Люис, Бърнард. Възникване на съвременна Турция. „Пигмалион”, Пловдив, 2003.
  • Мадиевский С. Политическая система Румынии. Последняя треть ХІХ-начало ХХ в. М., 1980.
  • Мадиевский С. Политическая система Румынии. Последняя треть ХІХ-начало ХХ в. Состояние прав и свобод. М., 1984.
  • Манчев Кр, В. Бистрицки. България и нейните съседи, 1931-1939. Политически и дипломатически отношения. С., 1979.
  • Манчев Кр. История на Сърбия. С., 1999.
  • Манчев Кр. Националният въпрос на Балканите. С., 1995.
  • Манчев, К. История на балканските народи. От османското нашествие на Балканите до Втората световна война. Велико Търново, 1979.
  • Манчев, К. Югославия в международните отношения на Балканите 1933- 1939. С., 1989.
  • Манчев, К. История на балканските народи (1945-1990). „Парадигма”, С., 2003.
  • Мишкова, Диана. Приспособяване на свободата: Модерност и легитимност в Сърбия и Румъния през ХIХ в. С. 2001.
  • Мутафчиева В. Турция между Изтока и Запада. С., 1998.
  • Национални проблеми на Балканите: История и съвременност. АРГЕС, С., 1992.
  • Никитина Т. Греция накануне Первой мировой войны: особенности внутриполитического развития. М., 1984.
  • Паларе, Майкъл. Балканските икономики. Еволюция без развитие. „Апострофи”, 2005.
  • Палешутски, К. Македонският въпрос в буржоазна Югославия /1918- 1941/. С., 1980.
  • Палешутски, К. Македонското освободително движение след Първата световна война 1918- 1924. С., 1993.
  • Панайотов, Л., К. Палешутски, Д. Мичев. Македонският въпрос в българо- югославските отношения. С., 1987.
  • Пантев А. Рицар или чудовище. Из историческите пътища на модерния национализъм. С., 1993.
  • Парушева, Добринка, „Политически елити на Балканите”, В: Балканите между мира и войната ХIV-XX век. С., 2002, стр. 212-225.
  • Питасио А. Нация, национализъм и национализмът на Балканите – Balkanistik Forum, 2, 1995.
  • Представата за “другия” на Балканите. С., 1995.
  • Проблемы истории кризиса буржоазного политического строя. Страны Центральной и Юго-Восточной Европы в межвоенный период. М., 1984.
  • Протекционизъм и конкуренция на Балканите през ХХ век. Издателство на БАН, С., 1989.
  • Първанова, Зорка. Между неосъществения Хюриет и неизбежната война. Националните движения в Европейска Турция и младотурския режим 1908-1912 г. „Хеликон-Петър Добрев”, С. 2002.
  • Садулов А. История на Османската империя. Faber, 2000.
  • Танев Т. Политическата култура. С., 2001.
  • Тодорова, Мария. Балкани. Балканизъм. С., 2001.
  • Трайков, Веселин. Националните доктрини на балканските страни. Исторически и съвременен поглед. „Знание”, 2000.
  • Турция, Балканите, Европа. История и култура. Изследвания в чест на професор Дженгиз Хаков. С., 2003.
  • Удуърд, Сузан. Балканската трагедия. Хаосът и рзарухата след края на Студената война. CIELA, С., 2002.
  • Хобсон Е. Нации и национализъм от 1780 до днес. Обсидиан, С., 1996.
  • Хрисимова, Огняна, „Мирните” Балкани след Ньой. Обществото на народите като фактор на статуквото и малцинствения мир (1919-1939)”, В: Балканите между мира и войната ХIV-XX век. С., 2002, стр. 267-283.
  • Хьош, Е. История на балканските страни от древността до наши дни. С., 1998.
  • Шеменков К. Греция: проблемы современной истории. М., 1987.
  • Ahmad F. The young Turks. The Committee of Union and Progress in Turkish politics, 1908-1914. Oxford, 1969.
  • Bacque-Gramont J., P. Dumont. Economie et societes dans l’Empire ottoman. Paris, 1983.
  • Balkans: A Mirror of the New International Order. Istanbul, 1995.
  • Banac I. The National Question in Jugoslavia. Ithaka and London, 1984.
  • Barker E. Macedonia: Its Place in Balkan Power Politics. London, 1950.
  • Berend I., G. Ranki. Economic Development in East Central Europe in the 19th and 20th Centuries, 1974.
  • Castellan G. Histoire de la Roumanie. PUF, 1984.
  • Clogg R. A Concise History of Greece. CUP, 1992.
  • Clogg R. A Short History of Modern Greece. CUP, 1979.
  • Fisher B. King Zog and the Struggle for Stability in Albania, 1984.
  • Grothusen Klaus-Detlev /edit/. Albanien. Gottingen, 1993.
  • Hall D. Albania and the Albanians. New York, 1994.
  • Heinen, A. Die Legion “Erzengel Michael” in Rumanien. Soziale
  • Bewegung und Politishe Organisation. Munich, 1986.
    Heitmann, K. Das “rьmanishe Phдnomen”. Die frage des nationalen Spezificums in der Selbstbesinnung der rьmanishen Kultur seit 1900 – Sudost-Forschungen, XXIX (1970)
  • Hobsbaum E. Nations and Nationalism since 1780. Programme, Myth, Reality. CUP, 1990.
  • Hoffman G. Eastern Europe: Essays in Geographic Problems. London, 1971.
  • Imperial Legacy. The Ottoman Imprint in the Balkans and the Middle East. Columbia University Press, 1995.
  • Ioanid, R. The Sword of the Archangel: Fascist Ideology in Romania. Boulder, Colo.: Columbia University Press, 1990.
  • Issawi C. The Economic History of Turkey, 1800-1914. Chicago, 1980.
  • Jelavich B. and C. Nationalism in the Balkans, 1804-1920. Seattle/London
  • Karpat K. Ottoman population, 1830-1914. Demographic and Social Characteristics, Madison, 1985.
  • Karpat K. Social Change and Politics in Turkey. Leiden, 1973.
  • King R. Minorities under Communism. Nationalities as a Source of Tension among Balkan Communist States. Harvard, 1973.
  • Kitsikis D. L’Empire Ottoman. PUF, 1985.
  • Kushner D. The Rise of Turkish Nationalism, 1876-1908. London, 1977.
  • Lampe J. M. Jackson. Balkan Economic History 1550-1950.
  • Indiana University Press, 1982.
  • Lampe J. Yugoslavia as History. Cambridge University Press, 1996.
  • Logoreci A. The Albanians: Europe’s Forgotten Survivors. London, 1973.
  • Lory B. L’Europe Balkanique de 1945 а nos jours. Paris, 1996.
  • Mardin S. The Genesis of Young Ottoman Thought. Princeton, 1962.
  • Nagy-Talavera, N. The Green Shirts and the Others: A History of Fascism in Hungary and Rumania. Stanford, Calif.: Hoover Institution Press, 1970.
  • Pawlowich St. The Improbable Survivor – Yugoslavia and Its Problems, 1918-1988. London, 1988.
  • Poulton H. The Balkans. Minorities and States in Conflict. London, 1991.
  • Ramsaur E. The Young Turks. Prelude to the Revolution of 1908. London.
  • Rothschild, J. East Central Europe Between the Two World Wars. Seattle: University of Washington Press, 1992.
  • Roucek, J. S. Contemporary Romania and Her Problems. A Study in Modern Nationalism. New York: Arno Press, 1971 (първо изд. 1932, Stanford: Stanford University Press).
  • Skendi S. Albania. New York, 1958.
  • Skendi St. The Albanian National Awakening 1878-1912. Princeton University Press, 1967.
  • Srbija u modernizacijskim procesima XX veka. Beograd, 1994.
  • Stavrianos L. Balkan Federation. A History of the Movement Toward Balkan Unity in Modern Times. Northampton, 1942.
  • Stavrianos L. The Balkans since 1453. New York, 1958.
  • Swire J. Aalbania. The Rise of a Kingdom. London, 1929.
  • Thobie J. Interets et imperialisme francais dans l’empire Ottoman /1895-1914/. Paris, 1977.
  • Todorova M. Imagining the Balkans. Oxford University Press, 1997.
  • Verdery K. National Ideology Under Socialism. Identity and Cultural Politics in Ceausescu’s Romania. University of California Press, 1991.
  • Villes ottomanes a la fin de l’empire. Paris, 1992.
  • Wolff, R. The Balkans in Our Time. Cambridge: Cambridge University Press, 1956.

доц. д-р Наум Кайчев

Ръководител на Катедра „История на Византия и балканските народи” Нова балканска история

чл. кор. проф. дин Иван Илчев

Съвременна балканска история

проф. дин Христо Матанов

Средновековна балканска история / История на Византия

доц. дин Иван Първев

Нова балканска история

гл. ас. д-р Мария Баръмова

Нова балканска история

гл. ас. д-р Теодор Димитров

История на Византия

гл. ас. д-р Христо Беров

Нова и съвременна балканска история

Ас. Васко Арнаудов

История на Византия

Ас. Йоанна Бенчева

Средновековна балканска история