modern-bulgarian-history

Модул история Съвременна българска история

СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ ““СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ”“
ИСТОРИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ
Катедра ““История на Византия и балканските народи”“

ПРОГРАМА
по
Съвременна българска история

ОКС: бакалавър
Специалност: „Минало и съвремие на Югоизточна Европа”
Форма на обучение: редовна
Хорариум: 90 часа; 2+1 2+1 кредити: 4,5+5
Вид дисциплина: задължителна

Лектор: доц. д-р Евгения Калинова

Теми

  • 1. Политическата система на България през 1944-1947 г. Характер на политическата промяна на 9 септември 1944 г. Състав и програма на правителството на Отечествения фронт. Назначаване на нови регенти. Изменения в държавния апарат. “Народният съд” през 1944-1945 г.
    Идейнополитическо и организационно развитие на управляващите партии: БРП (к), БЗНС, БРСДП и НС “Звено”. Включване на Българската радикална партия в Отечествения фронт (1945 г.). Възникване, характер и платформи на опозиционните политически партии: БЗНС – Н. Петков, БРСДП (об.) и Демократическата партия.
    Законодателна дейност на ХХVI-то Народно събрание. Ново правителство на Кимон Георгиев. Съдебни политически процеси през 1946 г.
    Обявяване на България за република (15.IХ.1946 г.). Съставяне на временно Председателство на републиката. Свикване и дейност на VI Велико Народно събрание. Правителство на Георги Димитров. Структурни промени в Министерския съвет.
    Политически борби между отечественофронтовските и опозиционните сили през 1947 г. Забрана на опозиционния печат. Съдебен процес срещу Никола Петков. Разтуряне на БЗНС – Н. Петков и на неговата парламентарна група във Великото Народно събрание.
    Нови насоки в политическото развитие на България след учредяването на Коминформбюро (септември 1947 г.). Възприемане на социализма като обща политическа платформа на отечественофронтовските партии. Отделяне на църквата от държавата. Конституция на Народна република България (4 декември 1947 г.). Избиране на Президиум на Народното събрание. Второ правителство на Г. Димитров.
  • 2.Социалноикономическо развитие на България 1944-1947 г. Стопанска политика на Отечествения фронт. Първи мероприятия за възстановяване на икономиката.
    Формиране и дейност на Върховния стопански съвет.
    Аграрна реформа (1946 г.). Изграждане на селскостопански и занаятчийски производствени кооперации. Учредяване на Централен кооперативен съюз.
    Ограничаване на едрата частна собственост. Засилване на държавния и кооперативния сектор в икономиката.
    Приемане на двегодишен народостопански план (1947-1948 г.). Налагане на принципите на централизираната икономическа система.
    Национализация на индустрията, мините и банките (1947 г.).
    Промени в социалнокласовата структура на обществото.
  • 3.Международно положение на България 1944-1947 г. Подписване на съглашение за примирие със страните от антихитлеристката коалиция. Установяване на Съюзна контролна комисия в България.
    Участие на България в заключителния етап на войната против Германия (1944-1945 г.).
    България в балканската политика на СССР, Великобритания и САЩ.
    Македонският въпрос и проблемът за Южнославянската федерация в българо-югославските отношения. Отношенията на България с другите балкански страни.
    Подготовка и сключване на мирния договор с България.
  • 4.Политическата власт в България 1948-1956 г. Привеждане на държавната организация в съответствие с Конституцията на НРБ. Превръщане на Отечествения фронт в масова общественополитическа организация.
    Ликвидиране на многопартийната система. Състояние на профсъюзите и младежката организация.
    Правителства на Васил Коларов (1949-1950 г.).
    Окончателно налагане на съветския модел на социализма.
    Съдебни политически процеси в страната в края на 40-те и началото на 50-те години.
    Принизяване ролята на парламента. Мястото на МВР в политическата система. Извращения от органите на съдебната и местната власт.
    Ръководната роля на БКП в обществото и държавата. Срастване на партийни и държавни структури.
    Характеристика на политическия режим на Вълко Червенков (1950-1956 г.).
  • 5.Общественоикономическо развитие на България 1948-1956 г. Резултати от двегодишния план (1947-1948) за развитие на икономиката. Петгодишни планове (1949-1953, 1953-1957) за социалноикономическо развитие на България.
    Възприемане на курс на ускорена индустриализация на страната. Преимуществено развитие на тежката промишленост. Деформации в индустриализацията.
    Масово коопериране на селското стопанство. Извращения в процеса на кооперирането.
    Развитие на строителството, транспорта и съобщенията.
    Изменения в социалната структура на обществото. Миграционни процеси и урбанизация.
  • 6.Международни отношения и външна политика на България 1947-1956 г. Външната политика на България след сключването на мирния договор. “Студената война” и външнополитическите позиции на България. Двустранните договори за дружба, сътрудничество и взаимопомощ на България със СССР и страните от Източна Европа. Отношенията й със САЩ и страните от Западна Европа.
    Балканската политика на страната.
    Участие на България в Съвета за икономическа взаимопомощ и Организацията на Варшавския договор.
    Приемане на България в Организацията на обединените нации (1955 г.).
  • 7.Социалноикономическо и политическо развитие на България от средата на 50-те до края на 60-те години. Завършване на кооперирането на селското стопанство. Уедряване на трудово-кооперативните земеделски стопанства и концентрация на селскостопанското производство. Последици от изграждането на аграрно-промишлените комплекси.
    Развитие на индустрията. Опити за форсиране на темповете на икономическото развитие на страната. Промени в системата на ръководство на националната икономика.
    Изменения в държавните структури на България през 1956-1971 г. Мястото на БКП, БЗНС и обществените организации в политическата система на страната.
    Характерни черти на политиката на правителствата на Антон Югов (1956-1962 г.) и Тодор Живков (1962-1971 г.).
    Външноикономически и политически връзки на България с другите страни.
  • 8.България през 70-те и 80-те години. Развитие на промишлеността, селското стопанство, транспорта, съобщенията, търговията и услугите. Експерименти в управлението на икономиката. Социална политика на държавата.
    Приемане на нова Конституция на НРБ (1971 г.). Създаване на Държавен съвет на НРБ. Изменения в държавния апарат. Основни насоки в дейността на БКП, БЗНС и обществените организации. Правителства начело със Станко Тодоров, Гриша Филипов и Георги Атанасов. Утвърждаване на авторитарния режим на Т. Живков.
    Промени в административно-териториалното устройство на страната.
    Кризисни явления в икономиката и политическата система на България през втората половина на 80-те години. “Възродителният процес” и обществените настроения в страната. “Преустройството” в СССР и политическата ситуация в България. Поява на първите опозиционни групи и организации в България.
    България в системата на международните отношения през 70-те и 80-те години.
  • 9. Политически и икономически промени в България след 10 ноември 1989 г. Формиране на нови политически партии и движения и създаване на Съюза на демократичните сили. Изграждане на независими синдикати и на нови младежки съюзи. Провеждане на национална “кръгла маса”. Отказ на Българската комунистическа портия от монопола върху властта. Свикване на Велико Народно събрание (1990 г.) и приемане на Конституция на Република България (1991 г.). Деполитизиране и промени в МВР, армията и органите на съдебната власт.
    Характер и политика на правителствата на Андрей Луканов и Димитър Попов.
    Избиране на ХХХVI ОНС и управление на Съюза на демократичните сили (1991-1992 г.) – правителството на Филип Димитров. Формиране на нови органи на местното самоуправление и местната администрация. Преструктуриране на парламентарните сили и поемане на изпълнителната власт от кабинета на Любен Беров (1992-1994 г.). Служебно правителство на Ренета Инджова.
    Предсрочни парламентарни избори (1994 г.). Правителство на Демократичната левица – БСП, БЗНС “Ал. Стамболийски” и ПК “Екогласност” (1995-1997 г.). Оставка на кабинета на Жан Виденов и отказ на БСП от нов правителствен мандат. Служебно правителство на Стефан Софиянски.
    Втори предсрочни избори за Народно събрание (19.IV.1997 г.). Образуване и дейност на правителството на Иван Костов, съставено от Обединените демократични сили (1997-2001 г.).
    Победа на НДСВ в парламентарните избори през 2001 г. Правителство на НДСВ и ДПС начело със Симеон Сакскобургготски (2001 – ).
    Президентските мандати на Желю Желев (1992-1997 г.), Петър Стоянов (1997-2001 г.) и Георги Първанов (2002- ).
    Законодателна дейност на ХХХVI-ХХХIХ Народно събрание.
    Организация и дейност на органите на съдебната власт.
    Мястото на Конституционния съд в политическата система на Република България.
    Провеждане на икономически реформи. Мерки за излизане от икономическата и финансова криза. Въвеждане на валутен борд (1.VII.1997 г.). Преструктуриране на българската икономика. Социални последици от икономическите реформи.
    Външна политика на България след разпадането на Организацията на Варшавския договор и Съвета за икономическа взаимопомощ. Ориентацията на България към членство в Европейския съюз и Организацията на Северноатлантическия договор. Приемане на България в НАТО.
  • 10. Културна политика и културно развитие на България след Втората световна война. Характер на преобразованията в духовната сфера. Обща характеристика на българската култура в най-ново време. Държавни и обществени институции в културната област.
    Изменения в образователната система.
    Развитие на науката.
    Основни тенденции в развитието на художествената култура – литература, театър, кино, музика, изобразително изкуство.
    Книгоиздаване, библиотеки, музейно дело и читалищна дейност.
    Средства за масова информация – вестници, списания, Българска телеграфна агенция, Българско национално радио и Българска национална телевизия.
    Обществена роля на интелигенцията.
    Международни културни връзки на България.

Литература

І. Документални сборници:

  1. Борби и чистки в БКП (1948-1953). Документи и материали. С., 2001.
  2. България – непризнатият противник на Третия райх. Документи. С., 1995.
  3. Български конституции и конституционни проекти. С., 1990.
  4. Димитров, Д. Съветска България през три британски мандата 1956-1963. Из архива на Форийн Офис. Лондон, 1994.
  5. Димитров, Д. Съветска България 1964-1966. Би Би Си, 2000.
  6. Другата България 1944-1989. Документи за организациите на българската политическа емиграция. С., 2000.
  7. Конституция на Република България. С., 1991.
  8. Съдът над историците. Българската историческа наука. Документи и дискусии 1944-1950. С., 1995.
  9. Христоматия по история на България 1944-1948. С., 1992.
  10. Шесто управление срещу неформалните организации в България 1988-1989. С., 1999.
  11. Априлският пленум. Пълен стенографски протокол. С., 2002.

ІІ. Дневници и мемоари:

  1. Димитров, Г. Дневник 1933-1949. С., 1998.
  2. Живков, Т. Мемоари. С., 1997.
  3. Младенов, П. Животът – плюсове и минуси. 1992.
  4. Дойнов, О. Спомени. С., 2002.
  5. Яхиел, Н. Тодор Живков и личната власт. С., 1997.
  6. Чакъров, К. От втория етаж към нашествието на демократите. С., 2001.

III.Монографии и сборници:

  1. Аврамов, Д. Летопис на едно драматично десетилетие. Българското изкуство между 1955-1965. С., 1994
  2. Ангелов, В. Хроника на едно национално предателство. Опитите за насилствено денационализиране на Пиринска Македония (1944-1949). Благоевград, 1999.
  3. Баева, И. Източна Европа след Сталин 1953-1956 г. С., 1995.
  4. Баева, И. България и Източна Европа. С., 2001.
  5. Баева, И, Е. Калинова. Следвоенното десетилетие на българската външна политика (1944-1955). С., 2003.
  6. България в сферата на съветските интереси (Българо-руски научни дискусии). С., 1998.
  7. България и Русия през ХХ век. Българо-руски научни дискусии. С., 2000.
  8. Бюксеншютц, У. Малцинствената политика в България. Плоитиката на БКП към евреи, роми, помаци и турци 1944-1989. С., 2000.
  9. Василева, Б. Миграционни процеси в България след Втората световна война. С., 1991.
  10. Груев, М. Между петолъчката и полумесеца. Българите мюсюлмани и политическият режим (1944-1959). С., 2003.
  11. Даскалов, Г. Българо-югославски политически отношения 1944-1945. С., 1989.
  12. Даскалов, Г. България и Гърция. От разрив към помирение 1944-1964. С., 2004.
  13. История на Българите. Т. 4 – Българската дипломация от древността до наши дни. С., 2003.
  14. Исусов, М. Политическите партии в България 1944-1948. С., 1978.
  15. Исусов, М. Последната година на Трайчо Костов. С., 1990.
  16. Калинова, Е., И. Баева. Българските преходи 1939-2002. С., 2002.
  17. Калинова, Е. Победителите и България 1939-1945. С., 2004.
  18. Калканджиева, Д. Българската православна църква и държавата 1944-1953. С., 1997.
  19. Крамптън, Р. Кратка история на България. С., 1994.
  20. Лалков, М. От надежда към разочарование. Идеята за Федерацията в Балканския югоизток (1944-1948 г.). С., 1993.
  21. Лица на времето. Т. I., С., 1996; Т. II, 1997.
  22. Марчева, И. Тодор Живков – пътят към властта. Политика и икономика в България 1953-1964 г. С., 2000.
  23. Мешкова, П., Д. Шарланов. Българската гилотина. Тайните механизми на народния съд. С., 1994.
  24. Мигев, В. Колективизацията на българското село (1948-1958 г.). С., 1995.
  25. Мигев, В. Българските писатели и политическият живот в България 1944-1970. С., 2001.
  26. Минчев, М. България отново на кръстопът 1942-1946. С., 1999.
  27. Минчев, М. Второ правителство на Отечествения фронт. В.Търново, 2001.
  28. Мичев. Д. Македонският въпрос и българо-югославските отношения – 9 септември 1944-1949. С., 1994.
  29. Модерният историк. Въображение, информираност, поколения. С., 1999
  30. Огнянов, Л. Държавно-политическата система на България 1944-1948. С., 1993.
  31. Пинтев, С. България в британската дипломация 1944-1947. С., 1998.
  32. Стоянов, В. Турското население в България между полюсите на етническата политика. С., 1998.
  33. Стоянова, П., Е. Илиев. Политически опасни лица – въдворявания, трудова мобилизация, изселвания след 1944 г. С., 1991.
  34. Христова, Н. Българският скандал „Солженицин“, 1970-1974. Исторически етюд с документално приложение. С., 2000.
  35. Цветков, Ж. Разпятието. Съдебната разправа с дейци на католическата църква в България през 1952 г. С., 1994.
  36. Цветков, Ж. Съдът над опозиционните лидери. С., 1991.
  37. Чичовска, В. Политиката срещу просветната традиция. С., 1995.
  38. Чичовска, В. Международната културна дейност на България 1944-1948. С., 1990.
  39. Brown, Jim F. Eastern Europe and the Communist Rule. Duke University Press, Durham and London, 1988.
  40. Brown, Jim F. Surge For Freedom. The End of Communist Rule in Eastern Europe. Duke University Press, Durham and London, 1991.
  41. Central and Eastern Europe. Continiung Transforamation Ef. Nikolai Genov. Paris-Sofia 1998.
  42. Crampton. Richard J. Eastern Europe in the Twentieth Century. Routledge, 1994.
  43. Crampton. Richard J. A Consize History of Bulgaria. Cambridge UP, 2000.
  44. East, Roger. Revolutions in Eastern Europe. Pinter Publishers, 1992.
  45. 45.Eastern Europe in Revolution. Cornell University Press. 1992.
  46. Fejto, Francois. Histoire des democraties populaires. 1-2 vol., Paris, Seuil, 1979.
  47. Fejto, Francois. La Fin des democraties populaires. Paris, Seuil, 1992.
  48. Genov, Nikolai. Managing Transformations in Eastern Europe. Paris, 1999.
  49. Kalinova, Evguenia et Iskra Baeva. La Bulgarie contemporaine entre l’Est et l’Ouest. L’Harmattan, 2001.
  50. Soulet, Jean-Francois. Histoire comparee des Etats communistes de 1945 a nos jours. Armand Colin, 1996

доц. д-р Наум Кайчев

Ръководител на Катедра „История на Византия и балканските народи” Нова балканска история

чл. кор. проф. дин Иван Илчев

Съвременна балканска история

проф. дин Христо Матанов

Средновековна балканска история / История на Византия

доц. дин Иван Първев

Нова балканска история

гл. ас. д-р Мария Баръмова

Нова балканска история

гл. ас. д-р Теодор Димитров

История на Византия

гл. ас. д-р Христо Беров

Нова и съвременна балканска история

Ас. Васко Арнаудов

История на Византия

Ас. Йоанна Бенчева

Средновековна балканска история