medieval-bulgarian-history

Модул история Средновековна балканска история

СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ ““СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ”“
ИСТОРИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ
Катедра „“История на Византия и балканските народи”“

ПРОГРАМА
по
Средновековна балканска история

ОКС: бакалавър
Специалност: Минало и съвлремие на Югоизточна Европа
Форма на обучение: редовна
Хорариум: 90 часа 2+1; 2+1 кредити: 4+6
Вид дисциплина: задължителна
Лектор: проф. дин Хр. Матанов

Анотация

Курсът лекции и семинарните занятия обхващат периода от прехода от Античност към Средновековие до края на 15 в. Акцентът на четенията е политическата, стопанската и обществената история на балканските общества и държави. Лекционният курс е изграден на принципа на регионалното развитие, т.е. не се преподава историята на отделните балкански страни, а се преподава развитието на региона в обособени проблемно-хронологически дялове. Внимание се обръща и на историческите корени на някои от съвременните балкански проблеми в Косово, Босна, Албания, Румъния и др.

Дисциплината си поставя за задача да запознае студентите с миналото на региона на две нива: на нивото на общата фактология и на ниото на специализираните знания по отделни проблеми. Тя не се занимава с историята на враждите, а с историята на контактите между общностите, както и с историко-културния синтез, осъществен на балканска земя. Без да се крият кризисните периоди и конфронтациите, курсът лекции си поставя за цел да измени традиционния негативен образ на балканския съсед и да го замени с реален „образ на другия“. Внимение се обръща повече на общността, отколкото на различията. Подчертава се, че въпреки насажданата с векове идея за принципните различия в манталитета и в интересите на отделните балкански народи, в тях има огромен потенциал за взаимно разбирателство и позитивно опознаване. Не на последно място се дискутира и проблема доколко балканското средновековно развитие си прилича или се отличава от централно и западноевропейското.

Теми

Първи модул: История на средновековните Балкани от края на Античността до османското завладяване 6-15. век. Хорариум 30 часа.

  • 1. Географски и геополитически характеристики на Балканския полуостров. Планини, морета, равнини. Климатични особености. Фактори, влияещи върху балканската демография. Земеделци и номади и контактите между тях през Средновековието.
  • 2. От Античност към Средновековие. Античното наследство. Нашествия и етнически промени през 6.-7. век. Далматинските градове. Заселването на хървати и сърби. Съдбата на завареното население.
  • 3. Ранносредновековните балкански държави и общества. Типове държавност през ранното Средновековие. Византийският модел. Модела на българската държава. От славинии към държава: възникване и същност на хърватската и сръбската държави.
  • 4. Балканският полуостров през 10.-12. век. “Византийският империализъм” и византийската реконкиста. Балканският полуостров под властта на Византия: единство и разнообразие на обществените форми. “Второто велико преселение”: характер и последици. Елементи на политическа автономия на Балканите под византийска власт. Хърватия и Унгария. Възникване на нови балкански държави в края на 12. век. Босна и Далмация. Венецианската политика на Балканите.
  • 5. Балканският полуостров след Четвъртия кръстоносен поход. Възникванте и същност на “Латинска Романия”. Възникване и същност на “Венецианска Романия”. Неовизантийските държави на Балканите. Борбата за византийското наследство. Сръбската държава при първите Неманичи. Босна от края на 12. до средата на 13. век. Далматинските градове по пътя на комуналната автономия.
  • 6. Балканският полуостров в края на 13. и началото на 14. век. Възходът на Неманичка Сърбия. Босна: от борба за оцеляване към държавен възход. Унгарската политика на Балканите. латинските владения в Континентална Гърция и Пелопонес.
  • 7. В навечерието на османското нашествие. Душанова Сърбия: възникване и характер. Босна при управлението на династията Котроманичи. Възникване на Влашкото воеводство. Дипломатически отношения на Балканския полуостров през първата половина на 14. век.
  • 8. Османското нашествие: първи период (1354-1389 г.). Възникване и същност на османската държава. Първи стъпки на балканска земя и опити за формиране на антиосмански коалиции. Оформянето на османските “уджове”. Състояние на балканските държави и общества. От Черномен до Косово поле.
  • 9. Османското нашествие: втори период (1389-1402 г.). Османската държава при управлението на султан Баязид I. Сръбските земи в края на 14. век. Босна при управлението на бан и крал Твъртко I. Западна Европа и османската експанзия.
  • 10. Балканския полуостров в периода на раждането на новата империя. Османската междуособица и Балканите (1402-1413 г.). Антиосманските кръстоносни походи. Окончателно завладяване на Балканския полуостров от османските турци.

Втори модул: Проблеми от развитието на средновековните Балкани от края на Античността до османското завладяване. Хорариум 30 часа.

  • 1. Чумни пандемии и история. “Юстиниановата чума”и “Черната смърт”, и влиянието им върху балканското развитие.
  • 2. Балканските средновековни нации и общности. Специфики на етнообразувателните процеси.
  • 3. Религия и религиозна структури на Балканите. Поместните православни църкви. Католическите архиепископи и епископии в Далмация. Босненската църква.
  • 4. Света гора: възникване и същност на монашеската република. Други манастирски общности.
  • 5. Балканският средновековен град. Опит за типология. Далматинските комуни.
  • 6. Балканският полуостров и кръстоносните походи. Изграждане на “образа на другия”.
  • 7. Териториалните княжества на Балканите през 13-15 в. Механизми на възникване, регионални особености, значение.
  • 8. Преговори за църковна уния в периода на османското нашествие.

Литература

Матанов, Хр., Средновековните Балкани. Исторически очерци. С., 2001.
Матанов, Хр. Балкански хоризонти. Т. I. История, общества, личности. С., 2004.
Матанов, Хр., Михнева, Румяна, От Галиполи до Лепанто. Балканите, Европа и османското нашествие (1354-1571 г.). С., 1988.
Матанов, Хр., Югозападните български земи през XIV век., София, 1986.

Cambridge Medieval History. v. IV, part 1. Byzantium and its Neighbours. Cambridge, 1966.
Оболенски. Дм., Византийската общтност. Източна Европа 500-1453. С., 2001.
Fine, J.V.D.Jr. The Early Medieval Balkans. Ann Arbor. Michigan, 1983.
Fine, J.V.D.Jr. The Late Medieval Balkans. Ann Arbor. Michigan, 1987.
Матанов, Хр., Югозападните български земи през XIV век., София, 1986.

Препоръчителни изследвания

Божилов, Ив., Основаване на светата атонска българска обител Зограф. Легенди и факти. – В: Светогорска обител Зограф, I, София, 1995.
Енев, М., Атон. Манастирът Зогра4)., София, 1994.
Константин Багрянородньго, Об управлении империей. Текст, перевод, комента­рий., Москва,1989. (гл. 29-36)..
Краткая история Албании. С древнийших времен до наших дней, Москва, 1992.
Литаврин, Г. Г., Наумов, Е. П., Зтнические процессн в Центральной и Юговос-точной Европе и особености формирования раннефеодальньiх славянских народностей. – В: Раннефеодальнне государства и народности (южньiе и западнне славяне VI- XII вв.)., Москва, 1991, с.232-249.
Наумов, Е. П., Господствующий класс и государственная власт в Сербии ХП-ХV вв., Москва, 1975.
Ракова, Сн., Матанов, Хр., Процессьi государственного развития у хорватов и сербов в 1Х-Х11 вв. – В: Раннефеодальние государства и народности (южньiе и западньiе славяне VI-ХII вв.)., Москва, 1991, с. 150-167.

доц. д-р Наум Кайчев

Ръководител на Катедра „История на Византия и балканските народи” Нова балканска история

чл. кор. проф. дин Иван Илчев

Съвременна балканска история

проф. дин Христо Матанов

Средновековна балканска история / История на Византия

доц. дин Иван Първев

Нова балканска история

гл. ас. д-р Мария Баръмова

Нова балканска история

гл. ас. д-р Теодор Димитров

История на Византия

гл. ас. д-р Христо Беров

Нова и съвременна балканска история

Ас. Васко Арнаудов

История на Византия

Ас. Йоанна Бенчева

Средновековна балканска история