Международна конференция ИМПЕРИИ И ПОЛУОСТРОВИ 9 – 10 октомври 2009 г.

ИМПЕРИИ И ПОЛУОСТРОВИ

Югоизточна Европа между Сремски Карловци и Одринския мир, 1699-1829 г.
(общества, войни, преходи)

През 2009 г. се навършват 310 години от договарянето на мирните споразумения от Сремски Карловци (1699) и 180 години от подписването на Одринския мир (1829). Тези две събития маркират един важен трансформационен период от историята на континента и това важи за целия „европейски географски ареал“. За Централна и Западна Европа това е преходът от „Стария режим“ към постаграрното общество, от абсолютизма към модерната национална държава. За Югоизтока, за Балканите, осемнадесетото столетие и първата трета на ХІХ в. са десетилетията на една своеобразна „еманципация на манталитетите“, тогава се променят възможностите за мобилност на поданиците на Османската империя, появяват се националните идеи и се търсят пътища за утвърждаване на новите (стари) държави на Полуострова. Това е и времето, когато османският елит сериозно се замисля за реформи в собствената си империя, давайки си сметка, че без един такъв „преход“ държавата им ще загине.
Югоизточна Европа в периода от 1699 до 1829 г. е особено важна за голямата европейска дипломация. Тук воюват Хабсбургите с армиите на султана, в тези земи се заражда Източният въпрос, оттук се дава тласък на войната за Австрийското наследство. Към Балканите и Черноморския регион Русия има отколешни интереси и през този период тя воюва нееднократно с османците, като оформя един важен религиозно-идеологически постулат на външната си политика. С Югоизточна Европа до голяма степен е свързано руското политическо могъщество на Стария континент след Виенския конгрес (1815). А както е добре известно, малко преди това през Балканите са минали и част от конфликтните пътища на Наполеоновите войни. И не на последно място, в „междуимперското пространство“, в контактните и буферни зони между Хабсбургската, Османската и Руската империя новите „балкански елити“ трупат политически опит, докато търсят пътища чрез „външния фактор“ да постигнат някаква форма на суверенитет, а по-късно, като прилагат „европейски образци“ при реформирането на държавните институции.

През тези тринадесет десетилетия трансформационен тласък в своето развитие получават „малките“ национални общества в Югоизточна Европа – сред тях и това на българите. Промените, които настъпват в тях, имат своите европейски успоредици, но те притежават и немалка регионална специфика в областта на икономиката, духовността и политиката и дават добра възможност за изследване на актуални паралели.

Колкото и да е спорно понятието „обща европейска история“, едва ли може да има някакво съмнение, че миналото на Югоизточна Европа е неразделна част от историята на Стария континент. Най-малкото защото в този регион винаги се е усещало влиянието и властта на големите континентални империи на Античността, Средновековието и Новото време. Периодът 1699-–1829 г. сякаш още веднъж потвърждава тази констатация. Обвързването на Югоизточна Европа с тенденциите на модерната европейска цивилизация става толкова отчетлива тенденция, че появата на новите държави на Полуострова през ХІХ век всъщност поставя не началото, а само утвърждава един вече започнал процес на модернизация.

Историческият факултет на СУ „“Св. Климент Охридски““ има удоволствието да се обърне към Вас с покана за участие в кръгла маса на тема „Империи и полуострови. Югоизточна Европа между Сремски Карловци и Одринския мир, 1699–-1829 г. (общества, войни, преходи)“. Замисълът на организаторите е да насочи вниманието на специалисти от различни държави, свързани с академични и научни институции, към изследването на спецификата и континенталните паралели в развитието на Югоизточна Европа в избрания отрязък от време. Надяваме се, че очертаните тематични кръгове ще предизвикат Вашия професионален интерес.

Тематични акценти на Кръглата маса

  • 1. Общества в Югоизточна Европа: османският модел, хабсбургският вариант, „автономни“ и „периферни“ общества.
  • 2. Югоизтокът в политиката на големите европейски държави: стопанско и културно проникване, войни, мирни договори, дипломация.
  • 3. Преходи в Югоизточна Европа: трансформация на османското общество; пътища към модерната нация в Югоизточна Европа; „модернизацията“ като стопански, културен и ментален преход в Югоизточна Европа.

Време и място на провеждане: 9–-10 октомври 2009 г. в сградата на Ректората на Софийския университет „“Св. Климент Охридски““. Участниците в Кръглата маса могат да предложат доклади (до 20 минути), свързани с посочените тематични акценти. Работните езици на кръглата маса са български и английски. Предвижда се издаването на отделен том с материали от Кръглата маса.
Срокът за подаване на заявки за участие в Кръглата маса е 15 май 2009 г., като самите предложения (резюме до 1 стандартна страница, придружено с актуална информация за месторабота и адрес за връзка) на следните e-mail адреси: balkanroundtable@clio.uni-sofia.bg, vaniaracheva@abv.bg, mariabaramova@yahoo.com или на адрес: София 1504, бул. „Цар Освободител“ № 15, СУ „Св. Климент Охридски“, Исторически факултет.

доц. д-р Наум Кайчев

Ръководител на Катедра „История на Византия и балканските народи” Нова балканска история

чл. кор. проф. дин Иван Илчев

Съвременна балканска история

проф. дин Христо Матанов

Средновековна балканска история / История на Византия

доц. дин Иван Първев

Нова балканска история

гл. ас. д-р Мария Баръмова

Нова балканска история

гл. ас. д-р Теодор Димитров

История на Византия

гл. ас. д-р Христо Беров

Нова и съвременна балканска история

Ас. Васко Арнаудов

История на Византия

Ас. Йоанна Бенчева

Средновековна балканска история