history-of-the-bulgarian-renaissance

Модул история История на Българското възраждане

СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“
ИСТОРИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ
Катедра „История на Византия и балканските народи“

ПРОГРАМА
по
История на Българското възраждане

ОКС: бакалавър
Специалност: “Минало и съвремие на Югоизточна Европа”
Форма на обучение: редовна
Хорариум: 45 часа; 2+1 кредити: 6
Вид дисциплина: задължителна
Лектор: доц. д-р Пламен Митев
Упражнения: гл. ас. Ваня Рачева

Изисквания за текущ контрол и семестриална заверка

Теми

Фактори на Българското възраждане:

  • общо политическо и икономическо състояние на Османската империя през ХVІІІ и в началото на ХІХ в.;
  • същност и последици от процесите на децентрализация в българските земи от 70-те г. на ХVІІІ в. до началото на 20-те г. на ХІХ в.; аяни и кърджалии;
  • начало, същност и фактори в Източния въпрос; засилване на руското влияние на Балканите в последната четвърт на ХVІІІ в.: Кючюк-Кайнарджийски мир (1774);
  • политическо, стопанско и културно проникване на големите европейски държави в българските земи.

Духовни промени през периода на Ранното българско Възраждане

  • духовна пробуда през ХVІІІ в.: същност и разпространение на килийното училище; навлизане на светски елементи в религиозното обучение;
  • книжовни центрове и ръкописна продукция – основни тенденции и автори;
  • от средновековната книжовна анонимност към осъзната общностна активност: Партений Павлович, Христофор Жефарович, поп Пунчо, Паисий Хилендарски, Софроний Врачански и др.;
  • историческото познание като белег за нови обществени тенденции и национално самоосъзнаване: Анонимна зографска история, „История славяноболгарская”, Историята на йеросхимонах Спиридон Габровски и др.;

Стопанската модернизация по българските земи. Нови социални групи

  • разширяване на търговските контакти и пазарна активност на българите: османските поданици и режима на капитулациите; инвазия на френски, австрийски, английски, руски и др. чужди капитали и стоки в българските земи през ХVІІІ и до края на 20-те г. на ХІХ в.; характеристика на панаирната търговия;
  • промени в организацията и функциите на еснафите; засилване на обществените им функции и роля в местното самоуправление; градската чаршия;
  • промени в режима на земевладение;
  • българите и Танзимата: социално-икономическите и военните реформи до 1876 г. и тяхното отражение върху стопанската им активност;
  • манифактуристи и фабриканти: отрасли, държавни стимули и обективни пречки;
  • разширяване и специализация на вътрешния български пазар и обвързаността му с османския и общоевропейски пазари;
  • социална характеристика на възрожденското общество: традиционни и нови групи и прослойки (земеделци, занаятчии, търговци, манифактуристи, духовенство и интелигенция, маргинални групи и др.);
  • демографски промени в българските земи; икономическа и социална характеристика на българските колонии във Влашко, Молдова, Новорусия и Крим;
  • стопанска и социална характеристика на цариградските българи;

Политическа активност на българите до началото на Източната криза

  • българите и руско-турската война от 1806–1812 г.: дипломатическа мисия на Иван Замбин и Атанас Некович; политическа активност на кръга около Софроний Врачански; „Българска земска войска”; войната и първото масово българско изселване, последици;
  • българите и бунтовете на съседите: политическа активност по време на двете сръбски въстания (1804–1813, 1815) и по време на Гръцката завера (1821);
  • българите и руско-турската война от 1828–1829 г.: дипломатическа активност; военно участие; Одринският мир (1829) и българите: второ масово организирано българско изселване и вътрешни миграции; промяна в политиката на Високата порта към българите; икономически, социални, политически и демографски последици;
  • бунтове и завери от 30-те г. на ХІХ в. до 1850 г.: Велчова завера (1835), Браилски бунтове (1841–1843), селски въстания в западните български земи;
  • българите и Кримската война (1853–1856): политически проекти на Георги Раковски; формиране и активност на първите политически емигрантски организации (Епитропия и Одеско българско настоятелство); военно участие; икономически последици от войната върху Османската империя и върху българските земи; Хатихумаюнът и Парижкият мир – социално-духовни отражения;
  • политически проекти и изяви на българите през 60-те години на ХІХ в.: Добродетелна дружина, Одеско българско настоятелство, Георги Раковски, Таен централен български комитет;
  • организираното освободително движение и неговите лидери от първата половина на 70-те години на ХІХ в.: възгледи и дейност на Любен Каравелов и на Васил Левски; създаване, структура и изяви на Българския революционен централен комитет, изграждане на вътрешната комитетска мрежа; последици от Арабаконашкия обир и от съдебния процес срещу Левски върху комитетската организация; кризата в освободителното движение;
  • Великите сили, Портата, балканските държави и българското освободително движение.

Новобългарската просвета

  • създаване и степени на модерното светско училище в българските земи и в емигрантските центрове: елинобългарски, взаимни, класни, гимназии и първи професионални/специализирани средни училища; идеята за университет; модели на обучение, трудности;
  • идеите на Петър Берон за модерно българско училище; характеристика на девическото обучение; демократичност и достъпност на светското образование: финансова издръжка, трудности и предимства без централизирано държавно ръководство и контрол;
  • ролята на училищните настоятелства, ученическите дружества и читалищата за масовизирането на началната грамотност като условие за модернизация на обществото и формиране на българската нация; засилване степента на самоорганизация на българското общество;
  • учебна литература, учители и образователни центрове: модели, финансиране, примери;
  • обучение на българи в чужбина и в училища в Османската империя, организирани от други държави: профил на обучение, професионална реализация, примери;
  • просветните реформи в Османската империя от средата на 40-те г. на ХІХ в.; проектът на Мидхат паша от средата на 60-те г. на века за сливане на българските и турските училища и причини за провалянето му.

Църковно движение и създаване на Българската екзархия

  • статут и правомощия на православната църква в Османската империя; Охридска архиепископия; духовни, съдебни и стопански функции на църквата; манастирската мрежа в българските земи;
  • икономически, политически и духовни предпоставки за българо-гръцката църковна „распра”; начало на конфликта: Врачанските събития от 20-те г. на ХІХ в. като модел за регионални и личностни конфликти;
  • Гюлханският хатишериф (1839) и начало на масовизирането на църковните искания: Търновските събития от началото на 40-те г. на ХІХ в.;
  • преместване центъра на църковното движение в Цариград; лидери, програмни искания и постижения: Неофит Базвели и Иларион Макариополски и техните меморандуми (1844-1845 г.); ролята на полския фактор и на цариградските българи; позиции на Русия и Франция по българо-гръцкия църковен конфликт; реакции на Вселенската патриаршия и Високата порта; ферманът от 1849 г. за български храм в Цариград и изграждане на българската община към него;
  • Хатихумаюнът (1856) и новите програмни искания; масовизиране на движението; църковният събор от 1857–1859 г. и българският въпрос; Великденската акция от 3 април 1860 г.: същност и последици;
  • Танзиматските реформи от 60-те години на ХІХ в., църковните общини и самоуправлението на българите до Освобождението; политически групировки и лидери в църковното движение; цели и последици от униатското движение (1859–1861); промяна в политиката на Русия и на Цариградската патриаршия по българския църковен въпрос; чужди пропаганди сред българите: католическа, протестантска, гръцка и сръбска;
  • институционализиране на Българската екзархия: ферманът от 1870 г. и църковно-народният събор от 1870–1871 г.; изработване и приемане Устав на Екзархията и избор на първи български екзарх: Антим І; диоцез на българската църква и първи допитвания до епархиите в македонските области; схизмата от 1872 г.: последици;
  • Българската екзархия в помощ на светското българско училище: учителски събори, откриване на семинарии; Екзархията по време на Източната криза (1875–1878).

Новобългарска култура

  • традиция и модерност в българската възрожденска култура; народно творчество; формиране на светски интелектуални кръгове и центрове; културни средища на българската емиграция;
  • светска книжнина; литература: жанрове и творци; създаване на българския книжовен език; представители на различни науки и техни постижения; театър, читалищна дейност и библиотеки;
  • периодичен печат: издания, редактори, центрове, финансиране, функции за политическото и културното съзряване на българите;
  • изобразително изкуство, художествени занаяти и архитектура: културни влияния, заемки и традиция.

Всекидневният живот по българските земи през Възраждането

  • животът в българското селото: патриархални традиции и обичаи, народен календар и празници; болести и епидемии; религия и суеверие; урбанизираните села;
  • градският живот и неговите предизвикателства: „свои” и „чужди”, бедни и богати; лукс и мода; изкушенията и „криворазбраната цивилизация”;
  • предимствата на свободното придвижване: поклонници и пътешественици; техническите нововъведения и отражението им върху бита;
  • институции на модерността: църковното и училищното настоятелство, читалището, общината, градските йерархии, театърът;
  • етнически, религиозни и общностни малцинства сред българите и съвместното им съжителство: образът на „другия”; българите като малцинство: ежедневието на българските колонисти в Русия и в Румъния.

Българите и Източната криза от 1875-1878 г.

  • началото на Източната криза (въстание в Херцеговина и Босна от 1875 г.) и българите: създаване и дейност на Български революционен комитет (1875): Христо Ботев начело на революционното движение; опит за въстание;
  • Априлското въстание (1876): Гюргевските апостоли и техните стратегически и тактически планове; подготовка на въстанието: успехи и трудности при реализирането на първоначалния замисъл; апостоли и местни дейци, организационни и финансови проблеми, решения на събранието в Оборище; обявяване и ход на въстанието по окръзи; четата на Христо Ботев и международен отзвук;
  • задълбочаването на кризата: български доброволци в сръбско-турската война (1876); политическа активност на българския елит по време и след Априлското въстание в защита на националната кауза: дипломатическа мисия на Марко Балабанов и Драган Цанков, дейност на емиграцията (Българско човеколюбиво настоятелство, Българско централно благотворително общество) и на Българската екзархия; Цариградска посланическа конференция и нейните решения по българския политически въпрос;
  • Руско-турската освободителна война от 1877–1878 г.: дипломатическа и военна подготовка на Русия за войната (тайни и явни споразумения с някои от Великите сили, създаване на Българското опълчение и на Гражданската канцелария на княз Владимир Черкаски); обявяване и ход на войната (бойни действия през двете кампании и участие на българите в тях); Санстефанският прелиминарен договор;
  • Берлинският конгрес и Берлинският мирен договор: клаузи и последици за българите.

Същност, граници и периодизация на Българското възраждане. Извори и историография

  • история и съдържание на понятието „Българско възраждане”; българската модерност между Ренесанса, Просвещението, романтизма, национализма и реализма;
  • граници и вътрешна периодизация на Възраждането; обвързаност с промените в Османската империя и с фазите на Източния въпрос;
  • извори за периода: класификация, значимост; основни издания и архиви;
  • българската историография за Възраждането: школи, методика, постижения и слабости (до 1878 г.; до 1944 г.; до 1989 г. и съвременна българска историография).

Литература

I. Извори, учебници и справочна литература.

  1. Боршуков, Г. История на българската журналистика. 1844–1877. 1878–1885. Трето изд. С., Изд. Парадокс, УИ „Св. Кл. Охридски”, 2003;
  2. Българската възрожденска интелигенция. (Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни…). Енциклопедия. Състав. Н. Генчев, Кр. Даскалова. С., ДИ „Д-р Петър Берон”, 1988;
  3. История на България. Т. 5 Българско възраждане XVIII – средата на XIX в. Отг. ред. Н. Тодоров. С., Изд. на БАН, 1985;
  4. История на България. Т. 6 Българско възраждане 1856-1878 г. Отг. ред. Кр. Шарова. С., Изд. на БАН, 1988;
  5. История на българите. Т. ІІ. Късно средновековие и Възраждане. С., Изд. Труд, 2003;
  6. Кой кой е сред българите ХV-ХІХ в. 501 имена от епохата на османското владичество. Координ. и ред. Ил. Тодев. С., ИК Анубис, 2000;
  7. История на Османската империя. Под ред. на Р. Мантран. С., Изд. Рива, 1999;
  8. Митев, Пл. Българското възраждане. Лекционен курс. С., Лик, 1999; С., Стандарт, 2012;
  9. Христоматия по история на България (ХV – 20-те години на ХIХ в.). Т. 3. Състав. Н. Генчев, Д Цанев. С., 1982;
  10. Христоматия по история на България. Българското възраждане – втората и третата четвърт на ХIХ в. Състав. Д. Цанев, Пл. Митев. С., 1996.

ІІ. Изследвания

  1. Бонева, В. Българското църковнонационално движение 1856–1870. (б.м.), Изд. „За буквите – О писменахъ”, 2010;
  2. Балканските измерения на фамилията Мустакови. Сб. с материали от международна научна конференция Габрово, 18–19 септември 2007 г. Състав. Пл. Митев, В. Рачева. С., УИ „Св. Кл. Охридски”, 2008;
  3. Бурмов, А. Христо Ботев и неговата чета. С., Наука и изкуство, 1974;
  4. Българско Възраждане. Идеи – Личности – Събития. Годишник на Общобългарски комитет и фондация „Васил Левски”: Т. 2, 1999, с. 5–188, 242–260; Т. 4, 2002, с. 9–52 и др., 287–349; Т. 8, 2006, с. 93–121 и др., 377–400; Т. 10, 2008, с. 22–176, 235–244 и др.; Т. 11, 2009, с. 131–190, 237–274 и др.; Т. 13, 2011, с. 77–134 и др.;
  5. Гаврилова, Р. Колелото на живота. Всекидневието на българския възрожденски град. С., УИ „Св. Климент Охридски”, 1999;
  6. Гандев, Хр. Проблеми на българското Възраждане. С., Изд. на БАН, 1976;
  7. Генчев, Н. Българо-руски културни общувания през Възраждането. С., Лик, 2002;
  8. Генчев, Н. Българска възрожденска интелигенция. С., УИ „Св. Кл. Охридски”, 1991;
  9. Генчев, Н. Васил Левски. С., ВИ, 1987;
  10. Генчев, Н. Научни трудове. Т. І (1961–1972). Състав. Миглена Куюмджиева. С., Изд. Гутенберг, 2003; Т. ІІ (1973–2001). Състав. М. Куюмджиева. С., Изд. Гутенберг, 2003;
  11. Градева, Р. Война и мир по Долния Дунав: Видин в края на ХVІІ и началото на ХVІІІ век. – В: Балканите между мира и войната. Сборник научни изследвания. Състав. С. Елдъров. С., Иврай, 2002;
  12. Димитров, А. Училището, прогресът и националната революция. Българското училище през Възраждането. С., Изд. на БАН, 1987;
  13. Димитров, Стр. Султан Махмуд ІІ и краят на еничарите. С., „Седем дни” – АД, 1993;
  14. Дойнов, Ст. Българите и руско-турските войни 1774–1856. С., ДИ „Народна просвета”, 1987;
  15. Дойнов, Ст. Българите в Украйна и Молдова през Възраждането (1751–1878). С., АИ, „М. Дринов”, 2005;
  16. Жечев, Н. Букурещ – културно средище на българите през Възраждането. С., Изд. на БАН, 1991;
  17. Изследвания в чест на проф. Веселин Трайков. Състав. П. Бойчева. – Studia Balcaniaca № 24. С., АИ „Проф. М. Дринов”, 2003, с. 53–98, 169–211, 328–382;
  18. Изследвания в чест на чл.-кор. проф. Страшимир Димитров. Т. 2. Отг. ред. В. Тодоров. – Studia Balcanica 23. С., АИ „Проф. М. Дринов”, 2001, с. 481–530;
  19. Косев, Д. Русия, Франция и българското освободително движение 1860–1869. С., Изд. на БАН, 1978;
  20. Косев, К. Бисмарк, Източният въпрос и българското Освобождение. С., Изд. на БАН, 1978;
  21. Косев, К., Н. Жечев, Д. Дойнов. История на Априлското въстание 1876. 2-ро изд. С., Партиздат, 1986 и сл. изд.;
  22. Маркова, З. Българското църковнонационално движение до Кримската война. Сер. Изследвания по българска история 1. С., Издат. на БАН, 1976;
  23. Маркова, З. Българската екзархия 1870-1879. С., Издат. на БАН, 1989;
  24. Митев, Пл. Българският революционен комитет 1875. С., Лик, 1998;
  25. Митев, Пл. Недопрочетени страници от политическото ни Възраждане. Б.м., Стандарт, 2012;
  26. „Млади” и „стари” в Българското възраждане. Научен форум „Пловдивски приноси – 2006”. Годишник на РИМ – Пловдив. Кн. ІV. Пловдив, Вион, 2006;
  27. Първева, Ст. Земята и хората през през ХVІІ – първите десетилетия на ХVІІІ век. Овладяване и организация на аграрното и социалното пространство в Централните и Южните Балкани под османска власт. С., АИ „Проф. М. Дринов”, 2011 (частта за ХVІІІ в.);
  28. Рачева, В. Руската преселническа политика, българите и Одринският мир от 2 септември 1829 г. – ГСУ ИФ, т. 100, С., 2012, 175-239;
  29. Сб. Българското възраждане и Русия. Отг. ред. Д. Косев. С., Наука и изкуство, 1981;
  30. Сб. Паисий Хилендарски и неговата епоха. С., Изд. на БАН, 1962;
  31. Сб. Създаване и развитие на модерни институции в българското възрожденско общество. Научен ред. Пл. Митев. С., „ИФ-94”, 1996;
  32. Сб. Дарителство и взаимопомощ в българското общество (ХVІ – началото на ХХ в.). Научен ред. Пл. Митев. Поред. Исторически студии, № 5. С., „ИФ-94”, 2003;
  33. Смоховска-Петрова, В. Национално своеобразие на литературата на Българското възраждане. С., Издат. център „Б. Пенев”, 2003;
  34. Софроний Врачански. Сб. изследвания. Под редакцията на Д. Караджова, Ст. Таринска. С., АИ „Проф. М. Дринов”, 2004;
  35. Софроний Врачански книжовник и политик от новото време. Сб. изследвания от международна конференция. Състав. Пл. Митев, В. Рачева. С., УИ „Св. Климент Охридски”, 2013;
  36. Страшимиров, Д. История на Априлското въстание. 2-ро фототипно издание. С., АИ „Проф. М. Дринов”, 1996;
  37. Тодорова, М. Балканското семейство. Историческа демография на българското общество през османския период. С., Amicitia, 2002;
  38. Тодорова, М. България, Балканите, светът: идеи, процеси, събития. Поред. Култури. С., Просвета, 2010;
  39. Христов, Хр. Аграрният въпрос в българската национална революция. С., Изд. на БАН, 1976;
  40. Христов, Хр. Освобождението на България и политиката на западните държави. 18761878. С., Изд. на БАН, 1968;
  41. Цанев, Д. Българската историческа книжнина през Възраждането (ХVIII – първата половина на ХIХ в.), С., УИ „Св. Кл. Охридски”, 1989;
  42. Шарова, Кр. Любен Каравелов и българското освободително движение. 18601867. С., Изд. на БАН, 1970;
  43. Шарова, Кр. БРЦК и процесът след Арабаконашкото нападение 1872–1873. С., ИК Гутенберг, 2007;
  44. Юбилейно издание по случай 80 години от рождението на професор Крумка Шарова. Отг. ред. О. Маждракова-Чавдарова. – ИПр, 2004, № 5–6. С., АИ „Проф. М. Дринов”, 2004;
  45. Юбилейно издание по случай 75 години от рождението на професор Николай Жечев. Отг. ред. Ст. Дойнов. – ИПр, 2007, № 3–4. С., АИ „Проф. М. Дринов”, 2007;
  46. Янева, Св. Българи – откупвачи на данъци във фискалната система на Османската империя. Към историята на българския делови и социален елит през ХІХ в. С., НБУ, 2011.

доц. д-р Наум Кайчев

Ръководител на Катедра „История на Византия и балканските народи” Нова балканска история

чл. кор. проф. дин Иван Илчев

Съвременна балканска история

проф. дин Христо Матанов

Средновековна балканска история / История на Византия

доц. дин Иван Първев

Нова балканска история

гл. ас. д-р Мария Баръмова

Нова балканска история

гл. ас. д-р Теодор Димитров

История на Византия

гл. ас. д-р Христо Беров

Нова и съвременна балканска история

Ас. Васко Арнаудов

История на Византия

Ас. Йоанна Бенчева

Средновековна балканска история