history-of-modern-europe

Модул история История на съвременна Европа

СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ ““СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“”
ИСТОРИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ
Катедра ““История на Византия и балканските народи“”

ПРОГРАМА
по
История на съвременна Европа

ОКС: бакалавър
Специалност: “Минало и съвремие на Югоизточна Европа”
Форма на обучение: редовна
Хорариум: 45 часа; 3+0

кредити: 5,5
Вид дисциплина: задължителна

Лектор: доц. д-р Костадин Грозев

Анотация

Първата световна война (1914-1918 г.) е граница между две ясно обособени епохи от историята на човечеството. Победата на Антантата във войната е победа на политическата демокрация и води до развитие на парламентарната система на представителната демокрация. Мирните договори с победените във войната страни подхранват обаче и чувствата на реваншизъм, проявили се в десен и ляв екстремизъм. Появявава се тоталитарната система. Нейният ляв вариант е след победата в Русия на Болшевищката партия, а десният й вариант е моделът на италианския фашизъм и германския националсоциализъм. Отношенията между демократичните държави и диктаторски режими определят главното съдържание от историята на Европа, Америка и Африка през XX век.
С края на Втората световна (1919-1945 г.) война фашизмът и националсоциализмът са отстранени от власт. Съветският съюз използва извоюваните нови геополитически позиции и се опитва да създаде световна социалистическа система. На тези усилия се противопоставят САЩ и техните западноевропейски съюзници, поели по пътя на икономическата и военнополитическата интеграция в рамките на Европейската общност и НАТО. „Студената война“ между комунистическия и капиталистическия блок е главната характеристика на утвърдилата се система на международни отношения. Същевременно разпадането на колониалната система през 50-те и 60-те години и новопоявилите се държави (слаборазвитите в икономическо и културно отношение) формират „третият свят“. Посоката на развитието на съвременните общества след 1989 г. се предопределя от поражението в „Студената война“ на Съветския съюз и от рухването на комунистическата тоталитарна система в Европа, както и от настъпилите геополитически промени, свързани с глобализацията, научно-техническата революция и „сблъсъка на цивилизациите“.
Предлаганият курс по съвременна история, разработен според последните постижения на историческата наука и на основата на вече изключително обилната нова документация, предлага на студентите по балканология необходимите им за XXI век знания и умения за анализ на процесите в глобализиращото се отворено общество, което вероятно ще се различава качествено от моделите, наложили се през предходния XX век.

Теми

I. Светът между две световни войни (1918-1939 г.).

  1. Последиците от Първата световна война: икономически, социални, политически, морални. Новата роля на държавата. Парламентарна система. Тоталитарната система – ляв и десен тоталитаризъм.
  2. Международните отношения 1918-1939 г. Общество на народите.
  3. Германия 1918-1939 г. Ваймарската република. Националсоциализмът на власт.
  4. Италия 1918-1939 г. Кризата на либерализма. Фашизмът на власт.
  5. Франция 1918-1939 г.
  6. Великобритания 1918-1939 г.
  7. САЩ 1918-1939 г. Републиканците срещу демократите в годината на просперитет и криза. „Новият курс“ на Фр. Рузвелт.
  8. Централноевропейските държави 1918-1939 г. Новата държава по пътя на демокрацията (Чехословакия и Полша) и диктатурите (Австрия и Унгария)
  9. Балканите 1919-1941. Политически модели и режими. Стопанско развитие.
  10. Колониалната система в Азия и Африка 1918-1939 г. Мандатна система.

II. Втората световна война (1939-1945 г.)

  1. Първа фаза на войната (1939-1941 г.)
  2. Втора фаза на войната (1942-1943 г.). Формиране и развитие на двете коалиции. Състояние на основните фронтове.
  3. Заключителна фаза (1944-1945 г.) Разпадане на Оста „Рим-Берлин-Токия“. Победа на антихитлеристката коалиция и нейното значение за следвоенното развитие на света.
  4. Балканите във Втората световна война.

III. Светът между „Студената война“ и глобализацията след 1945 г.:

  1. Последиците от Втората световна война. Съдбата на победените и началото на „Студената война“. Създаване и дейност на Организацията на Обединените нации.
  2. САЩ след 1945 г.
  3. СССР 1945-1991 г.
  4. Великобритания след 1945 г.
  5. Франция след 1944 г.
  6. Германският въпрос (1945-1949 г.). Създаване и развитие на двете германски държави – ФРГ и ГДР. Обединението на Германия.
  7. Италия след 1943 г.
  8. Страните с „народна“ демокрация в Източна Европа (1947-1989 г.)
  9. НАТО срещу Варшавския договор на Балканите.
  10. „Студената война“ и „Разделената Европа“. Западноевропейският съюз, НАТО, Съветът за икономическа взаимопомощ, Варшавският договор, Европейска икономическа общност, Съветът на Европа.
  11. Япония след 1945 г.
  12. Гражданската война в Китай (1945-1949 г.). Китайската народна република след 1949 г.
  13. Деколонизацията. „Третият свят“ и мирното съвместно съществуване. Индия по пътя на независимостта след 1947 г.
  14. Краят на Студената война (1989-1991 г.) Обществата в епохата на глобализацията, новият международен ред и геополитиката на XXI век.

Литература

  1. Амброуз, Стивън Стремеж към глобализъм. Американската външна политика от 1938 до началото на 90-те години. С, 1995.
  2. Арендт, Хана Тоталитаризмът. С, 1993.
  3. Баева, Искра Източна Европа след Сталин 1953-1956. С, 1995.
  4. Бояджиева, Надя , История на международните отношения XVII – XX век. Правни и исторически аспекти, С, 2002
  5. Бжежински, Збигнев Големият провал. С, 1990.
  6. Гелер, М., А. Некрич. Утопията на власт. т. 1,2. С, 1994.
  7. Джонсън, Пол Съвременността. С, 1993.
  8. Драганов, Драгомир Комунистическото движение след Втората световна война. С, 1990.
  9. Йелавич, Барбара, История на Балканите, т. 2 XX в., София, 2003.
  10. Кисинджър, Хенри Дипломацията. С, 1997.
  11. Купчан, Чарлс, Краят на американската ера. Външната политика на САЩ и геополитиката на XXI в., София, 2004
  12. Мирчева, Христина Съвременна история. Светът в историята на XX в., С, 1999.
  13. Семков, М. Европа и фашизмът. С, 1979, 1983.
  14. Семков, М. Фашизмът. С, 1989.
  15. Crampton, R. J. Eastern Europe in the Twentieth Century. London and New York, 1995.
  16. Rothschild, Joseph. Return to Diversity. A Political History of East Central Europe Since World War II. Oxford, 1989.

доц. д-р Наум Кайчев

Ръководител на Катедра „История на Византия и балканските народи” Нова балканска история

чл. кор. проф. дин Иван Илчев

Съвременна балканска история

проф. дин Христо Матанов

Средновековна балканска история / История на Византия

доц. дин Иван Първев

Нова балканска история

гл. ас. д-р Мария Баръмова

Нова балканска история

гл. ас. д-р Теодор Димитров

История на Византия

гл. ас. д-р Христо Беров

Нова и съвременна балканска история

Ас. Васко Арнаудов

История на Византия

Ас. Йоанна Бенчева

Средновековна балканска история