history-of-islam

Модул история ИСТОРИЯ НА ИСЛЯМА

СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ ““СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ”“
ИСТОРИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ
Катедра ““История на Византия и балканските народи“”

ПРОГРАМА
по
ИСТОРИЯ НА ИСЛЯМА

ОКС: бакалавър
Специалност: “Минало и съвремие на Югоизточна Европа”
Форма на обучение: редовна
Хорариум: 30 часа; 2+0
кредити: 1,5
Вид дисциплина: избираема
Лектор: доц. д-р П. Павлович

Анотация

Курсът по История на исляма цели да запознае студентите с главните доктринални особености на мюсюлманската религия и най-важните етапи в развитието на арабо-мюсюлманската култура. В хода на преподаването се набляга върху формативния период на исляма. Подобен уклон е обусловен от традиционализма на мюсюлманската култура, която винаги възприема настоящето си през призмата на определени модели, зададени от миналото. С оглед на това доброто познаване на историята на възникването на исляма е необходима предпоставка за успешна работа с проблематиката на съвременния период.
Заключителният етап на курса от лекции включва запознанство с някои съвременни фундаменталистки течения, които представляват сериозно предизвикателство както за глобалната стабилност, така и за бъдещето на арабо-мюсюлманската общност.

Теми

  • Тема 1
    Извори за изучаването на историята на арабите и исляма. Външни и вътрешни извори. Основни трудности при работа с изворите.
  • Тема 2
    Арабия преди исляма. Социална организация и значение на племето. Видове поминък. Култови традиции. Политеизъм и ханифизъм. Християнство и юдаизъм – разпространение в предислямска Арабия.
  • Тема З
    Възникване на исляма. Живот и дейност на пророка Мухаммад ибн Абд Аллах (570-632). Хиджра и значимостта й за историческото мислене на арабите.
  • Тема 4
    Стълбове на исляма. Божие слово и пророческа традиция: същност на Корана и сунната. Регистрация на Корана. Пророчески и свещени хадиси.
  • Тема 5
    Праведен халифат (632 – 661). Арабо-мюсюлмански завоевания.
  • Тема 6
    Доктринално разцепление на общността (656 – 661). Основни политико-религиозни партии в исляма.
  • Тема 7
    Сунизъм, шиизъм и хариджизъм. Причини за възникването. Главни доктринални особености и вътрешно подразделяне.
  • Тема 8
    Омеядски халифат (661-750). Същностни черти. Основни събития и представители.
  • Тема 9
    Абасидски халифат (750-1258). Същностни черти. Основни събития и представители.
  • Тема 10
    Шариат и фикх. Основни извори на ислямското право. Възникване на юридическите школи (мазхаби) в сунизма. Особености на мазхабите – прилики и различия.
  • Тема 11
    Калам и фалсафа. Главни направления в ранния калам: джабарити, кадарити, мурджиити. Отношение към въпроса за свободата на волята. Муатазилити и техните пет принципа. Мутазилизмът през втори и първата половина на трети век по хиджра.
  • Тема 12
    Корени на модерния фундаментализъм: уахабити и махдисти през XVIII – XIX в.
  • Тема 13
    Мюсюлманско възраждане и реформация през XIX в. Предпоставки, същност и представители.
  • Тема 14
    Мюсюлмански радикализъм и екстремизъм. Фундаменталистката идеология
    като глобално предизвикателство.

Литература

ОСНОВНА:

  1. Большьков, О. Г. История Халифата. 1, 2, 3, Москва, 1989, 1993, 1998.
  2. Гагова, Кр. Кръстоносните похоои. София, 1997.
  3. Испам. Знциклопедический словарь. Негря, Л. В. (ред.) Москва, 1991.
  4. История Востока. Т. 2. Восток е среоние века. Негря, Л. В. (ред.) Москва. 2000.
  5. История на религиите. Университетски курс лекции.
  6. Тачева, М. (Съставител). София, 1999.
  7. Корбен, А. История на ислямската философия. Веселинов, А. (прев.). София. 2000.
  8. Луцкий. В. Б. Новая история арабских стран. Москва, 1965.
  9. Маалуф, А. Кръстоносните походи през погледа на арабите. Гоцева, Л. (прев). Цолова, М. (консултант). Меридиани, София, 2001.
  10. Михайлов, Д. Ранният ислям. София, 1999.
  11. Негря, Л. В.. Общественньш строй Северной и Центральной Аравии в V – VII е., Москва, ГРВЛ, 1981 г.
  12. Николов, И. История на средновековния свят. Т. 1-2, София, 1997.
  13. Павлович, П. История и култура на древна Арабия. София, 2001.
  14. Пиотровский, М. Б. Южная Аравия враннеее средневековъе. Москва, 1985.
  15. Пеев, Й. Ислямът: доктринално единство и разноликост. София, 1982
  16. Пеев, Й. История и философия на една религия. София, 1986.
  17. Пеев. Й. Съвременният ислям. София, 1999.
  18. Суфизм в контексте мусульманскои культурм. Пригарина, Н. И. (ред), Москва, ГПВЛ, 1989.
  19. Теофанов. Цв. Арабската средновековна култура. Т.1, София, 2001, Т.2, София. 2002.
  20. Фахд, Т. „Раждането на исляма“. В: История на религиите. Т. 5. Стоичкова, М. (прев.) Прозорец, София, б.д.
    Чуков, Вл. Зараждане на ислямската държавност. София, 1994.
  21. Bell, R. The origin of Islam in its Christian environment. Edinburgh, 1925. www, multammadanisiti.org
  22. Hitti, Ph. History of the Arabs. London, 1958.
  23. Lammens. H. Islam. Beliefs and institutions. Sir E. Denison Ross (Transl.) London. 1929.
  24. Margoliouth. D. The early development of Mohammedanism. London, 1914.
  25. The Encyclopaedia of Islam. Is1 Ed.. Leyden. 1913 – 1934.

ДОПЪЛНИТЕЛНА

  1. Иванов, Н. А Османское завоевание арабских стран, 1516- 1574. Москва, 2001.
  2. Коротаев, А. В. Сабеиские зтюдьл. Москва. 1997.
  3. Павлович, П. „Мухаммад ибн Джарир ат-Табари и възникването на ислямския летопис“. В: Научен алманах на ВС У „Черноризец Храбър“, Серия История, култура, медиа, Кн. 1, 2001 г.
  4. Теофанов, Цв. Езическата арабска поезия. София, 1998.
    Bravmann, M. The spiritual background of early Islam. Brill, Ld. 1972.
  5. Bravmann, M. Studies in Jahiliyya and early Islam. Variorum reprints, London, 1980.
  6. Daftari, F. The Isma’IlTs. Cambridge university press, 1990.
  7. Hitti, Ph. History of the Arabs. London, 1958.
  8. Mingana, A. „Syriac Influence on die Style of the Kur’an“. In: Bulletin of The John Rylands Library, Manchester University Press, v.l 1, Nol, 1927, pp. 77-98.
  9. Watt, M. Muhammad prophet and statesman. Oxford University Press, 1961.
  10. Wansbrough, J. Qur’anic studies. Sources and melhods of scriptural interpretation. Oxford University Press, 1977.

доц. д-р Наум Кайчев

Ръководител на Катедра „История на Византия и балканските народи” Нова балканска история

чл. кор. проф. дин Иван Илчев

Съвременна балканска история

проф. дин Христо Матанов

Средновековна балканска история / История на Византия

доц. дин Иван Първев

Нова балканска история

гл. ас. д-р Мария Баръмова

Нова балканска история

гл. ас. д-р Теодор Димитров

История на Византия

гл. ас. д-р Христо Беров

Нова и съвременна балканска история

Ас. Васко Арнаудов

История на Византия

Ас. Йоанна Бенчева

Средновековна балканска история