ЕВРОПЕЙСКИ ЮГОИЗТОК

КВАЛИФИКАЦИОННА ХАРАКТЕРИСТИКА
Срок на обучение: 2 семестъра за специалисти
Форма на обучение: редовна; задочна
Прием: държавна субсидия; обучение срещу заплащане
Срок на обучение: 2 семестъра за неспециалисти
Форма на обучение: редовна; задочна
Прием: държавна субсидия; обучение срещу заплащане

В магистърската програма е предвиден също така летен прием, което позволява обучението да започне и през летния семестър на учебната 2011-2012 г.

Завършилите магистърската програма „Европейски Югоизток” ще повишат квалификацията си в една особено актуална през последните десетилетия област на историческото познание. Те ще разширят знанията си в областта на теорията и историята на национализма, на международните отношения на Балканите, на специфичните особености на развитието на балканските народи. Получилите магистърската степен ще имат по-задълбочени познания върху корените на етническите конфликти, които раздират Централна и Югоизточна Европа, ще получат възможност да правят сами теренни проучвания в области с потенциално етническо и конфесионално напрежение.

Абсолвентите на магистърската програма могат да осъществят професионалната си реализация в областта на образованието, средствата за масова информация, музеите, в държавната администрация, обществени и неправителствени организации, насочени в областта на междудържавните и междуетническите взаимоотношения и др.

Събеседването има за цел да провери общата информираност и интерес на кандидатите в областта на историята и културата на отделни страни от Югоизточна Европа по приложената литература.

Литература:

Христо Матанов. Средновековните Балкани. Исторически очерци. С., 2002
Георги Бакалов. Византия. Културно-исторически очерци. С., 2001
Мария Тодорова. Балкани – балканизъм. 2. изд. С., 2008
Едгар Хьош. История на балканските страни. С., 1998

Дисциплини

Образът на ”другия” на Балканите в ново време
Пътуване и комуникации в Източното Средиземноморие, ІХ-ХІ век
Личност и власт в Югоизточна Европа, ХV-ХVІІІ век
Геополитически проблеми на Балканите, ХVІ-ХІХ век
Германските държави и Югоизточна Европа (1740-1890 г.)
Преходът в Източна Европа
Църкви и религиозни групи на Балканите: исторически аспекти и съвременно състояние.
Национализъм и национални идентичности в Хърватия през ХVІІІ-ХІХ век.
Аспекти на военните конфликти на Балканите през ХХ век.
Балкански език
Дипломна работа

Избираеми (студентите избират минимум 4 дисциплини от предложените или от друга магистърска програма)

Латинските държави на Балканите
Византийско изкуство
Балканска етнология
Балкански политически елити
Дигитализационни ресурси в областта на историята на Югоизточна Европа, ХV-ХVІІІ век
Балканските номади (ХІV- нач. ха ХХ век)
Протестантството на Балканите през ХІХ век
Българският авторитаризъм в балканска перспектива
Обществено-политическо развитие на Албания след Втората световна война
Еволюция и регрес на югославската политическа система след Втората световна война
Национален въпрос – демографски и етнически аспекти (Централни Балкани, ХХ век)
Балканите в глобалната конфронтация в годините на Студената война

Учебен план

Учебен план за летен прием

 

Разписание на часовете през зимния семестър на уч. 2015/2016 

доц. д-р Наум Кайчев

Ръководител на Катедра „История на Византия и балканските народи” Нова балканска история

чл. кор. проф. дин Иван Илчев

Съвременна балканска история

проф. дин Христо Матанов

Средновековна балканска история / История на Византия

доц. дин Иван Първев

Нова балканска история

гл. ас. д-р Мария Баръмова

Нова балканска история

гл. ас. д-р Теодор Димитров

История на Византия

гл. ас. д-р Христо Беров

Нова и съвременна балканска история

Ас. Васко Арнаудов

История на Византия

Ас. Йоанна Бенчева

Средновековна балканска история