balkan-historiography

Модул история Балканска историография

СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ “СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ”
ИСТОРИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ
Катедра “История на Византия и балканските народи”

ПРОГРАМА
по
Балканска историография

ОКС: бакалавър
Специалност: Минало и съвремие на Югоизточна Европа
Форма на обучение: редовна
Хорариум: 30 часа; 2+0
кредити: 1,5
Вид дисциплина: избираема
Лектор: доц. д-р Т. Попнеделев

Анотация

Целта на лекционния курс е да разшири познанията на студентите, да повиши теоретическата и практическата им подготовка по проблемите на балканската историография. Акцентите са поставени върху изграждането на виждането за същността на историята през различните епохи, нейната роля в обществото, формите и нивата на проявлението й. Ще бъде проследен в развитие и въпросът за източниците, тяхното интерпретиране и осъзнаване като градиво за познаване и пресъздаване на миналото. Успоредно с това се предвижда запознаване на студентите с принципите на изследователската работа на професионалния историк, с неговата преподавателска и популяризаторска практика. Стремежът е да се разкрие ролята на историка при създаване на представи за миналото. Внимание ще бъде отделено на развитието на балканистичните проучвания в българската историческа наука, на нейната зависимост от европейската историография.

Теми

  1. Същност на историографията – история на историческото познание. Методи на изследване, извори, развитие на дисциплината, връзка с останалите хуманитарни науки.
  2. Развитие на историческото познание през вековете (Античност, Средновековие. Ново и Най-ново време)

    – Устна и писмена история през Античността

    – Библейски модел за история

    – Ренесансова историопис.

    – Просвещение.

    – Романтизъм.

    – Позитивизъм.

    – Школа „Анали“ и нейните продължители.

    – Исторически материализъм.

  3. Българското историческо познание по въпросите на балканската история.

    – Средновековна историопис.

    – Възрожденска историопис – Паисий Хилендарски, Зографска българска история, Ю. Венелин, В. Априлов, Г. Раковски.

    – Модерна наука – М. Дринов, К. Иречек, В. Златарски, П. Ников, П. Мутафчиев.

    – Балканистични проучвания след Втората световна война – Ив. Дуйчев, Д. Ангелов, Т. Влахов, Б. Цветкова, П. Тивчев, М. Лалков, Н. Тодоров. Създаване на нови изследователски центрове и научна периодика.

  4. Взаимодействие и зависимост между историка и обществото. Борбата с журналисти и политици при създаване на представи за миналото.

Литература

  1. Ангелов, П. Дипломацията на средновековна България. С, 1989.
  2. Барк, М. А. Зпохи и идеи. Становление историзма. М. 1987.
  3. Блок. М. Апология истории. М., 1986.
  4. Вайнщейн, О. Л. Историография средньгх веков. М. – Л., 1940.
  5. Велева. М. Развитие на историческата наука в България след Освобождението. – В: Сборник от лекции по следдипломна квалификация, т. 6. С, 1983.
  6. Велева. М. Спиридон Н. Палаузов – Историк на Югоизточна и Средна Европа. – В: Спиридон Палаузов, Избрани трудове, т. 2, С, 1977.
  7. Велева. М. Димитър Благоев – първият български историк – марксист. – В: Димитър Благоев, Избрани исторически изследвания, т. I, С, 1985.
  8. Велева. М. Романтизмът в българската историография през Възраждането – В: Международен симпозиум „Университетски изследвания и преподавания по българска история у нас и в чужбина“, Смолян. 1984. т. I, ч. 2.
  9. Велков. В. Гаврил Кацаров. С, 1991.
  10. Велков. В. За жизнения път и творческото дело на акад. Димитър Ангелов – В: Димитър Ангелов. Библиография. С, 1998.
  11. Георгиева. Цв. Светът на българина през ранните векове на османското владичество. С, 1993.
  12. Горина. Л. Марин Дринов – историк и общественньш деятетель. М., 1986.
  13. Гутнова. Е. В. Историография истории средних веков. М., 1975.
  14. Гюзелев. В. Петър Мутафчиев. С, 1987.
  15. Гюзелев. В. Проф. Иван Дуйчев и проучването на Българското средновековие. -И.пр., 1978, кн.1.
  16. Данов. Хр. Тукидид и неговата „История на Пелопонеската война“. – В: Тукидид. История на Пелопонеската война. С, 1979.
  17. Дроснева. Е. Фолклор, Библия, История. С, 1995.
    Дроснева. Е. Поглед към българското историческо познание през 15 в. – В: Българският 15 век. С, 1997.
  18. Дроснева. Е. Поглед към българското историческо познание през 16 в. – В: Българският 15 век. С, 1997.
  19. Духът на Анали. С, 1997.
  20. Златарски. В. България през 14 и 15 век. Лекционен курс, С, 2005.
  21. Каймакамова, М. Българската средновековна историопис. С, 1990.
  22. Любенова. Л. Петър Ников. Жизнен път и научно дело.
    Петров, П. Иречековата „История на българите“. В: Константин Иречек. История на българите С, 1978.
  23. Попнеделев, Т. Университетските лекционни курсове на проф. Васил Златарски -Векове. 1989, кн.2
  24. Попнеделев. Т. Предговор. В: Лекционни курсове на проф. Васил Златарски. Т.1, С..1999.
  25. Попнеделев. Т. Негативизмът в българската историография. – Минало, 1994, кн.З.
  26. Попнеделев. Т. Две встъпителни лекции. – В:Петър Мутафчиев познат и непознат. С, 1997.
  27. Съдът над историците. Т. 1., С, 1995.
  28. Христов. Хр. Георги С. Раковски, като историограф. – В: Георги С. Раковски. Възгледи, живот и дейност, т.1, С, 1964.
  29. Цанев. Д. За българите. С, 1981.
  30. Цанев. Д. Българска историческа книжнина през Възраждането – 18 – първата половина на 19 в. С, 1989.
  31. Университетът. С.,1999.
  32. Bourde. G. Les ecoles historiques, Paris, 1983.
  33. Gerald. A. La reforme de lUniversite, Paris 1966.

доц. д-р Наум Кайчев

Ръководител на Катедра „История на Византия и балканските народи” Нова балканска история

чл. кор. проф. дин Иван Илчев

Съвременна балканска история

проф. дин Христо Матанов

Средновековна балканска история / История на Византия

доц. дин Иван Първев

Нова балканска история

гл. ас. д-р Мария Баръмова

Нова балканска история

гл. ас. д-р Теодор Димитров

История на Византия

гл. ас. д-р Христо Беров

Нова и съвременна балканска история

Ас. Васко Арнаудов

История на Византия

Ас. Йоанна Бенчева

Средновековна балканска история