medieval-bulgarian-history

Модул история Средновековна българска история

СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ “СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ”
ИСТОРИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ
Катедра “История на Византия и балканските народи”

ПРОГРАМА
по
Средновековна българска история

ОКС: бакалавър
Специалност: “Минало и съвремие на Югоизточна Европа”
Форма на обучение: редовна
Хорариум: 90 часа; 2+1 2+1 кредити: 3+5,5
Вид дисциплина: задължителна

Лектори: проф. дин Петър Ангелов; доц. д-р М. Каймакамова

Теми

  • 1. Славяни и прабългари в историята на Югоизточна Европа по време на “Великото преселение на народите” (IV – VII в.). Ранна история на славяните – произход, прародина, разселване и социално-политическа организация до края на V в. Византия и славяните през VI – VII в.Нападения и заселване на славяните на Балканския полуостров. Промени в стопанското и икономическото развитие, социалната структура и политическата организация на южните славяни през VII в. Бит, култура, религия.Ранна история на прабългарите – произход, прародина, разселване и социално-политическа организация до края на V в. Византия и прабългарите през V – VII в. Нападения и заселване на прабългарите на Балканския полуостров. Промени в стопанското и икономическото развитие, социалната структура и политическата организация на прабългарите през VI – VII в. Създаване на “Старата Велика България”. Бит, култура, религия.
  • 2. Българското ханство на Долния Дунав (края на VII – края на VIII в.). Образуване на българската дърхава при хан Аспарух. Заселване на Аспаруховите българи в Онгъла. Българо-византийската война от 680-681 г., сключване на мирен договор и легитимиране на българската държава в международния живот на Европейския югоизток. Граници, устройство, междуетнически отношения и значение на българската държава. Куберовите българи и тяхната роля в българската история. Утвърждаване на България и нейната роля в историята на Византийската империя и ранносредновековна Европа през управлението на хан Тервел. Кризата във властта през 50-те – 60-те години на VIII в. Стабилизиране на Българското ханство през последната четвърт на VIII в.Външнополитически фактори в началния период на държавен живот: Византия, Аварски и Хазарски хаганат, южните славяни и арабският свят.
  • 3. Българското ханство – обединител на варварския свят в Европейския югоизток през първата половина на IX в. Териториално разширение и политическо укрепване на България през управлението на хан Крум и неговите приемници. Отношения с Византия, Франкската империя, Аварския и Хазарския хаганат, славяните. Стратегическата позиция на България между Изтока и Запада в Европа в средата на IX в.
  • 4. Промени в държавната и военна уредба на Българското ханство през първата половина на IX в. Укрепване на ханската власт. Законодателството на хан Крум. Премахване на племенната раздробеност, развитие на териториално-административната уредба и централизация на управлението. Военна уредба. Активизиране на славянското участие в държавния живот.
  • 5. Културна и религиозна политика на ханската власт. Характерни насоки в развитието на българската култура до покръстването. Строителство на крепости, архитектура, изкуство. Начално развитие на дворцовата култура. Ролята на Плиска и Мадара в културата на Българското ханство. Отношение на ханската власт към славянското езичество. Антихристиянски гонения в ханството.
  • 6. Обществено-икономическо развитие на Българското ханство. Социална структура на българското общество. Състояние на общинната и частната поземлена собственост. Засилване на имущественото разслоение и обезземляването на част от населението. Патриархалното робство в обществено-икономическата структура на българското общество. Развитие на стопанството, търговията и икономиката.
  • 7. Развитие на България като християнска държава през втората половина на IX в. Покръстване на българите при княз Борис I. Причини, фактори и условия за покръстването през 864-865 г. Характеристика на вътрешно-държавния живот в средата на IX в. България и християнският европейски свят 852-864 г. Състояние на религиозния живот през 864-866 г. и бунтът срещу княз Борис I. Издигане на християнството в държавна религия и идеология.Българският църковен въпрос и неговото разрешаване от княз Борис I в хода на борбата между Рим и Константинопол за църковна хегемония в Европа. Дипломация и отношения с Византия, Папството, Немското кралство, Сърбия, Хърватско, Великоморавия и Блатненското княжество. Изграждане и организация на Българската църква.Издигане на България като ново средище на християнската култура в Европа. Създаване и утвърждаване на славянската писменост, книжнина и богослужение от Св. Св. Константин – Кирил Философ и брат му Методий. Религиозна и книжовна дейност на Кирило-Методиевите ученици в България. Основаване и начална дейност на Плисковско-Преславската и Охридската книжовна школа. Климент Охридски и Наум Преславски и организирането на българския църковно-религиозен и културен живот. Славянизация на българския религиозно-културен живот.Управление на Владимир-Расате след замонашването на княз Борис I през 889 г. Отношения с Немското кралство и Великоморавия. Антивизантийската политика на Владимир-Расате и нейният провал.Превратът на княз Борис I през 893 г. и умиротворяване на вътрешно-държавния живот. Народният събор във Велики Преслав и неговите рашения. Формиране и укрепване на българската народност.
  • 8. Политическа хегемония на България в Европейския югоизток през управлението на цар Симеон I. Българо-византийски отношения в периода 894 – 904 г. Двубой с Византия за господство в Европейския югоизток (912 – 927 г.). Борбата на Симеон I с Византия за признаване на царската му титла. Отношения с унгарците, печенегите, сърбите, Хърватското кралство, Рим и арабите. Резултати от политиката на цар Симеон I.
  • 9. Българското царство през периода 927 – 1018 г. България през управлението на цар Петър. Сключване на мир с Византия през 927 г. Вътрешни размирици, нападения на унгарци и печенеги. Походите на киевския княз Светослав. Войни с Византия и падане на северо-източна България под византийска власт.България при цар Самуил и неговите приемници. Освобождаване на северо-източна България. Продължаване на двубоя с Византия. Завладяването на България от Византия и неговите сетнини.
  • 10. Обществено-икономическо развитие от средата на IX до първата четвърт на XI в. Укрепване на едрата светска и църковна собственост. Промени в социалната структура на обществото. Форми на експлоатация.Военно-административна уредба – централно и областно управление. Законодателство. Градът – вътрешна и външна търговия.
  • 11. Културен живот от средата на IX до първата четвърт на XI в. “Златен век” на старобългарската книжнина. Книжовници и техните произведения. Сборници. Надписи. Ролята на България като общославянски книжовен център.Изграждане на Велики Преслав. Строителство на крепости, манастири и църкви. Архитектура. Изкуство. Живопис и художествена керамика. Художествени занаяти.Бит и материална култура.
  • 12. Българските земи под византийска власт през XI – XII в. Административни и църковни промени. Социално-икономическо положение на българския народ под византийска власт.Въстания на българите срещу византийската власт през XI в. Нашествия на печенеги, узи и кумани в българските земи.Първите кръстоносни походи и българите.
  • 13. Материална и духовна култура на българите през XI – XII в. Условия за развитие на културния живот. Материален бит, архитектура и изкуство.Книжовен живот. По-важни книжовни произведения. Опити за византинизация на българската култура.
  • 14. Възобновяване и развитие на Българското царство (1186 – 1235). Освободителното движение на Асеневци и възобновяването на българската държава. Отношения с Третия кръстоносен поход. Разширение на българската държава до края на XII в.Укрепване и териториално разширение на България при цар Калоян. Уния с Римската църква. Отношения с Четвъртия кръстоносен поход и с Латинската империя.Политическа криза през управлението на цар Борил. Прояви на политически сепаратизъм. Външни неуспехи и териториални загуби. Съборът против богомилите.Политическо могъщество на Българското царство през управлението на цар Иван Асен II. Външна политика: отношения с Латинската империя, Епирската държава, Никейската империя, Сърбия и Унгария. Териториално разширение на Българското царство. Възобноваване на Българската патриаршия.
  • 15. Политическа криза в Българското царство през втората половина на XIII в. България при приемниците на цар Иван Асен II. Причини и обществено-политически проявления на кризата. Вътрешнополитическо развитие. Нови моменти в генезиса на политическия сепаратизъм. Смяна на управляващата династия Асен. Управление на Тертеровци. Господство на татарската “Златна орда” в живота на Европейския югоизток и неговото отражение върху България. Взаимоотношения с Византия, Сърбия, Унгария, Неаполитанското кралство, Дубровник и Папството.
  • 16. България през XIV в. Политическа стабилизация през управлението на цар Теодор Светослав. Ликвидиране на татарската хегемония. Войни с Византия и териториално разширение. Край на династията на Тертеровци.България през управлението на Михаил III Шишман. Отношения с Византия и Сърбия. Битката при Велбъжд и възкачването на Иван Стефан на българския престол.България през управлението на Иван Александър. Отношения с Византия и Сърбия. Видинското царство и Добруджанското деспотство. Съдбата на югозападните български земи.България през управлението на Иван Шишман. Борба на българския народ против османските завоеватели. Етапи на османското проникване на Балканския полуостров и завладяването на българските земи. Причини за падането на България под османска власт.
  • 17. Държавни и църковни институции. Политико-административно устройство и църковна организация в средновековна България. Генезис на владетелската институция. Титли – формули и съдържание. Инсигнии на владетеля. Изграждане на Българското царство. Дворцово и провинциално управление – титли и длъжности. Промени в административната организация на българските земи (VII – XIV в.).Българската църква – организация и институции (средата на IX – краят на XIV в.). Отношения между църквата и държавата.
  • 18. Стопанство и икономика (краят на XII – краят на XIV в.). Поземлени отношения и селско стопанство. Светски и църковни владения. Центрове на стопанска дейност и специализирани райони на производство. Средновековният български град. Развитие на занаятите и търговията. Проблеми на вътрешнотъргавския обмен: натурална размяна и парична търговия; продукти на размяна; тържища. Външнотърговски отношения с Византия, Западна Европа (Венеция, Дубровник, Генуа), Изтока и др.
  • 19. Социална структура и социален живот в средновековна България. Социална структура на българското общество. Аристокрация (болярство и духовенство). Категории зависимо население. Занаятчийско съсловие. Видове рента.
  • 20. Социалнорелигиозни движения в средновековна България. Богомилството в България. Причини за появата на богомилството. Произход, същност и идеология. Организация на богомилството. Богомилска и апокрифна книжнина. Богомилството в България през XIII – XIV в. Разпространение на богомилството в балканските страни, Източна и Западна Европа.Исихазъм и варлаамитство. Произход, същност и идеология.Отношението на църквата и държавата към еретическите движения.
  • 21. Средновековната българска култура от края на XII – края на XIV в. Условия за развитие на културния живот. Търновски период в развитието на българската култура.Строителство и архитектура. Крепости, манастири и църкви. Градски и манастирски ансамбли. Столицата Търново. Живопис и художествени занаяти.Книжовен живот. Старобългарската книжнина през XIII – XIV в. – църковна и светска. Скриптории. Образование и грамотност на населението. Апокрифна и богомилска литература. Книжовни центрове. Патриарх Евтимий и неговата школа. Влияние на средновековната българска литература в Русия, Сърбия, Влашко и Молдова.Българската култура като част от славяно-византийската общност и средновековната европейска цивилизация.

Литература

  • Д. Ангелов. Богомилството. С., 1993.
  • Д. Ангелов. Образуване на българската народност. С., 1981.
  • П. Ангелов. Българската средновековна дипломация. С., 2004.
  • П. Ангелов. Българско средновековие. Лекционен курс. С., 1999.
  • Г. Бакалов. Средновековният български владетел (Титулатура и инсигнии). С., 1985 [II изд. С., 1995].
  • В. Гюзелев. Княз Борис Първи. България през втората половина на IX в. С., 1969.
  • В. Гюзелев. Училища, скриптории, библиотеки и знания в България (XIII – XIV в.). С., 1985.
  • В. Гюзелев. Апология на Средновековието. С., 2004.
  • В. Златарски. История на българската държава през средните векове. Т. I Ѕ, II, III. С., 1918, 1927, 1934, 1940 [II изд. С., 1970-1972].
  • История на България. Т. II, III. С., 1982-1983.
  • М. Каймакамова. Българска средновековна историопис (от края на VII до първата четвърт на XV в.). С., 1990.
  • П. Мутафчиев. История на българския народ 681 – 1323 г. С., 1986.
  • П. Мутафчиев. Книга за българите. С., 1987.
  • Христоматия по история на България. Съставители П. Петров и В. Гюзелев. Т. I – II. С., 1978.
  • Г. Литаврин. България и Византия (XI – XII в.). С., 1987.

доц. дин Иван Първев

Ръководител на катедра „ИСТОРИЯ НА ВИЗАНТИЯ И БАЛКАНСКИТЕ НАРОДИ“ Нова балканска история

чл. кор. проф. дин Иван Илчев

РЕКТОР НА СУ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“ Съвременна балканска история

проф. дин Христо Матанов

Средновековна балканска история / История на Византия

проф. дин Георги Даскалов

Нова и съвременна балканска история

проф. д-р Георги Бакалов (1943-2012)

История на Византия

гл.ас. д-р Наум Кайчев

Нова балканска история

гл.ас. Васко Арнаудов

История на Византия

гл.ас. Йоанна Бенчева

Средновековна балканска история

гл. ас. Димитър Григоров

Съвременна балканска история

гл. ас. Христо Беров

Нова и съвременна балканска история

ас. д-р Мария Баръмова

Нова балканска история

гл. ас. д-р Теодор Димитров

История на Византия